Обзор на най-интересните нови Linux дистрибуции плюс четири начина за Linux “тест драйв” 3
Страница 3 от 3
Но тези тревоги са напълно неоснователни, защото има поне няколко начина да се направи Linux “тест драйв”, без всъщност да се инсталира нищо и по такъв начин, че всичко в компютъра ви да си остане същото, както преди теста. Ето ги накратко:
1. LiveCD
Т.нар. “LiveCD” е може би най-често срещаният начин за разпространяване на Linux дистрибуциите. Той дава възможност да заредите съответната Linux версия направо от компактния диск, без да го инсталирате и без да променяте организацията в системата си. Всъщност, независимо от начина на разпространение, повечето популярни Linux дистрибуции предлагат и LiveCD форма – обикновено като имидж на диск (в ISO формат), който можете да си свалите през Интернет и да си запишете на свой CD носител. Останалото е лесно: след като “изпечете” своето LiveCD, слагате го в оптичното устройство и рестартирате компютъра, който ще зареди операционната система директно от “живия диск”. След като приключите с пробите, просто вадите LiveCD-то от оптичното устройство и рестартирате отново.
Имайте предвид обаче, че този начин прави Linux дистрибуциите да изглеждат доста по-бавни, отколкото са всъщност. Това е така, защото използването на LiveCD изисква постоянни обръщания към оптичното устройство, което е доста по-бавно от хард дисковете. Т.е. ако след теста решите, че сте готови за цялостно преминаване към Linux, можете да бъдете сигурни, че последният ще работи значително по-бързо, когато е инсталиран на самия хард диск.
2. Live USB
Също като LiveCD-то и Live USB предлага сходен начин на използване, но вместо компакт диск разчита на стандартна флашка, съдържаща пълно bootable копие на съответната дистрибуция. Тази начин не е така популярен от гледна точка на разпространението, но все пак някои Linux издания се предлагат и под такава форма (за справки можете да посетите сайта LinuxCD.org).
Другият начин да използвате флашка вместо CD е да си свалите .iso имиджа на LiveCD, за който стана въпрос по-горе, и да го разкомпресирате на флашка вместо на компакт диск. След това действате по същия начин като при LiveCD практиката, стига да сте настроили системата си така, че да търси стартируеми устройства и сред USB интерфейсите, преди да зареди основната ОС. Голямото предимство на Live USB пред Live CD е близко до ума – така бързодействието на тестваната платформа е почти същото, каквото би било и ако последната е инсталирана на хард диска.
3. Като стандартно приложение
Третият удобен начин да се изпробва Linux (и в частност Ubuntu) е, като се стартира по същия начин като стандартните Windows приложения. В това отношение може да помогне например Wubi (http://www.ubuntu.com/download/ubuntu/windows-installer) - приложение, което е просто специална версия на Ubuntu, предназначена да работи именно по споменатия начин.
Добре е да имате предвид, че използването на Wubi изисква да имате поне 5 GB свободно дисково пространство. Иначе другото е лесно, просто сваляте инсталатора от горепосочения линк, стартирате го с двоен клик и той сваля и “инсталира” последната версия на Ubuntu на компютъра ви под формата на отделно приложение, без да засяга останалата част от инсталациите в Windows. Wubi не изисква устройването на отделни дискови партишъни, нито пък инсталира някакви специални драйвъри, a си работи като всяко друго приложение под Windows, съхранявайки необходимите файлове в отделна папка. Ако решите, че не ви трябва повече, просто го деинсталирате по обичайния начин.
4. Виртуализация
Макар и малко по-сложна като метод в сравнение с трите гореспоменати, виртуализацията също е много добър начин за тестване на Linux, пък и на всяка друга операционна система.
За да използвате този подход, ви е необходим подходящ софтуер. Има предостатъчно комерсиални приложения за десктоп виртуализация, каквито са например VMware Workstation за Windows и Linux или пък Parallels - за Mac и Linux. Те дават доста добри опции и функции, но естествено срещу лицензни такси. Разбира се, има и предложения с отворен код, най-популярното от които може би е първоначално разработеното от Sun Microsystems приложение VirtualBox. То осигурява повечето от обикновено необходимите функции, при това както за работа под Windows, така и под Linux или Mac OS X.
Иначе по принцип практиката прилича доста на стартирането като стандартно приложение – даунлоудвате си избрания софтуерен инструмент и го инсталирате на компютъра си. След като го стартирате, ще имате възможност да инсталирате Linux като “гост” операционна система. За целта е достатъчно да разполагате с .iso имиджа на Linux дистрибуцията и да следвате инструкциите в wizard помощника на инструмента си за виртуализация. В резултат трябва да получите отделна виртуална машина, която се стартира като стандартно приложение от Windows, но ви предлага да проверите възможностите на съвсем различна операционна среда. А основното предимство на метода виртуализация е в това, че можете да си направите не само една, а няколко такива виртуални машини.
(Б.р. - за повече подробности по темата можете да преговорите материалите за виртуализацията от рубрика “Практика” на бр. 3/2011 на PC World BG.)
