С над 10% е намаляло одобрението за правителството от началото на годината досега. Това показва социологическо проучване на Алфа рисърч, проведено в периода 7-14 юли 2025 г.
Данните показват, че положителните оценки за правителството падат с 13% от 39% на 26 на сто, а отрицателите се увеличават до 39%.
Зад правителството твърдо стоят симпатизантите на ГЕРБ и голяма част от привържениците на еврозоната.
46% от анкетираните са на мнение, че тя е големият успех на кабинета и на страната. В този контекст много стабилно стои и премиерът Росен Желязков, доверието към когото от януари досега се покачва с 6%.
Негативните оценки към правителството, според анализа на социологическата агенция, идват по две линии – от противниците на присъединяването към еврозоната със страховете им от ръст на цените и от неуспеха на държавата да започне преодоляването на системни проблеми – в здравеопазването, социалната сфера с разкритите „домове на ужасите“, инфраструктурата, войната по пътищата, агресията от и между непълнолетни и т.н.
Социологическото проучване показва, че при евентуални избори към момента ГЕРБ остава първа политическа сила с подкрепа от 25,5%.
ПП-ДБ запазва позицията си на втора политическа сила, като подкрепата за „ДПС-Ново начало“ достига 13,1% и почти се изравнява с тази на ПП-ДБ.
При двата коалиционни партньора на ГЕРБ – БСП и ИТН – не се наблюдава значима динамика.
Симптоматични размествания обаче има в националистическия спектър. Той запазва обема си от около 22% от гласувалите, но „Възраждане“ е в отстъпление – до 11,5%, за сметка на МЕЧ 6.3%, „Величие“ остава на 4.1%.
На този етап могат да се изкажат две хипотези за този развой, в който със сигурност ще има и последваща динамика, смятат от „Алфа Рисърч“.
Първо, „Възраждане“ заложи основно на протестите срещу еврото, а в тази тема влезе остро и президентът Радев. Така, партията не успя да акумулира единствено за себе си гласовете на противниците на единната европейска валута, а с окончателното решение за въвеждането на еврото, хората се ориентираха към търсене на практическа информация какво и как да правят, а не към радикални улични протестим отбелязват социолозите.
Втората хипотеза е свързана с позиционирането на МЕЧ в по-общото популистко говорене тип „антиелити“, което в съчетание с активност в социалните мрежи привлича подвластните на такъв тип послания привърженици на сектора.
Социолозите припомнят и „високата волатилност“ на този профил избиратели, които по принцип са склонни да търсят нови, по-атрактивни изразители на своите виждания.
About the Author
