Европейската комисия откри безпрецедентен брой наказателни процедури срещу България – общо девет, като само една от тях е нова, а останалите осем са продължения на вече започнали производства.
Най-сериозният казус е свързан с държавната компания „Информационно обслужване“, която е сключила поне 25 договора с различни институции без провеждане на обществени поръчки. Европейската комисия вижда в това нарушение на основните принципи на равнопоставеност, прозрачност и конкуренция.
Проблемът произтича от Закона за електронното управление, който допуска такива директни възлагания и сключване на договор с държавната компания, без да са изпълнени критериите, които биха ги оправдали.
Втората сериозна критика идва по линия на управлението на отпадъците. България не е предприела нужните стъпки за въвеждане на системи за повторна употреба и рециклиране, нито за контрол върху отработените масла. Нарушенията засягат и схеми за разширена отговорност на производителите – ключов инструмент за устойчиво управление на ресурсите.
Страната ни не изпълнява и изискването за повече гъвкавост в прилагането на ДДС. От ЕК посочват, че България е една от петте страни, които не се възползват от възможността за прилагане на гъвкави или дори нулеви ставки върху основни продукти като храни, фармацевтични продукти и продукти за медицинска употреба.
В допълнение, България не е въвела и облекчения за малките предприятия, предвидени в специалния режим на ЕС от 2020 г., който позволява освобождаване от ДДС за малки обороти и опростяване на бюрократичните изисквания.
Европейската комисия вижда проблем и в липсата на реклама за адвокатската професия. Според Брюксел ограниченията, налагани от правната рамка и етичните кодекси, фактически забраняват популяризирането на услугите, а адвокатите могат да разпространяват единствено ограничена информация – например за езиците, на които работят.
Друга от процедурите е свързана с неприлагането на европейска директива, гарантираща устен и писмен превод за лица, които не разбират езика на наказателното производство. Въпреки че проблемът е повдигнат още през 2023 г., той все още не е решен. Според ЕК това застрашава правото на защита и справедлив процес.
България не е определила и компетентен орган, който да следи изпълнението на регламента на ЕС за ограничаване на емисиите на метан в енергийния сектор. Страната е трябвало да информира Брюксел за избрания надзорен орган до февруари 2025 г., но това не се е случило.
Наред с всички останали пропуски, България не е идентифицирала предприятията от критичната инфраструктура, както и не е извършила оценка на нуждите от тяхната защита. Това е задължение, произтичащо от европейска директива, чиято цел е устойчивост и сигурност в сектори като енергетика, транспорт, здравеопазване и дигитална инфраструктура.
Брюксел поставя краен срок от два месеца, в който да бъдат коригирани всички посочени несъответствия. В противен случай страната ще бъде дадена на Съда на ЕС, който може да наложи глоби заради неизпълнението на европейските правила.
About the Author
