След близо година и половина отлагане Народното събрание най-накрая избра човек, който да заеме поста „Омбудсман на Република България“. Най-много гласове получи единствената партийна кандидатура – Велислава Делчева, която беше издигната от ГЕРБ. Тя бе избрана с 123 гласа „за“ от ГЕРБ, „ДПС – Ново начало“, „БСП -Обединена Левица“ и „Има такъв народ“. Нейният мандат ще бъде 5-годишен и ще изтече през 2030 г.
Изненадваща се оказа подкрепата за Делчева от страна социалистите, които по време на дебата се обявиха в подкрепа на Мая Манолова, която е и лидер на коалиционният им партньор „Изправи се, България“. Гласовете им се оказаха ключови за това по време на избора да не стигне до балотаж и Делчева да бъде избрана още на първи тур. Така, с гласуването си БСП демонстрира лоялността си към ГЕРБ, а не към своите партньори в „Обединена левица“.
Заради това от „Възраждане“ разкритикуваха действията на социалистите и заявиха, че БСП са подкрепили „кандидата на Сорос“. „Болшой театър пасти да яде“, каза депутатът Цончо Ганев, който припомни прочувственото изказване на Нина Димитрова по адрес на Манолова и последващото гласуване на групата ѝ.
Останалите пет кандидати – Мая Манолова, Антон Станков, Мария Матева, Джема Грозданова, Димитър Маргатиров – бяха подкрепени от малък борй депутати. Групата на ПП-ДБ гласува за Димитър Маргаритов и Джема Грозданова. Антон Станков получи „за“ само от АПС (фракцията на Ахмед Доган) и от един депутат от „Възраждане“, а Мая Манолова бе подкрепена от БСП, АПС и „Величие“ и така взе 38 гласа „за“.
Изборът на нов омбудсман се проведе в режим на спешност след повече от три месеца отлагане след приемането на кандидатурите за поста.
Една от причините за форсирания избор са приетити миналата седмица правила за избор на членове на комисията за противодействие на корупцията. Според тях кандидатите за членове на КПК ще се оценяват от номинационна комисия, състояща се от петима души души, посочени от Върховния касационен съд, Висшия адвокатски съвет, Министерството на правосъдието, Сметната палата и Омбудсмана. Те ще могат да взимат решения и с непълен състав. Тази поправка в правилата предизивика критики от страна на опозицията, според която тя се налагала, защото настоящото мнозинство не може да намери достатъчно удобни и послушни кандидати за поста.
Офисът на омбудсмана се оказа една от най-важните позиции в държавата след промените в Конституцията, чийто титуляр може да бъде излъчен за служебен премиер при евентуални предсрочни избори.
България няма омбудсман от повече от една година – Диана Ковачева подаде оставка по необходимост, за да може да встъпи в длъжност като съдия в Европейския съд за правата на човека (ЕСПЧ), а нейната заместничка Елена Чернева-Маркова напусна по принуда, за да не попадне сред възможните претенденти за министър-председател през пролетта на 2024 г.
„Кандидатура на посолствата“ срещу „ОмбудсМая“
Дебатът по избор на нов омбудсман премина при мижав интерес от страна на народните представители и почти празна зала. Дискусията се оказа по-кратка от четенето на доклада от изслушването на претендентите и представянето им в пленарна зала, като най-активни в нея бяха депутатите от „Възраждане“.
Лидерът на проруската формация Костадин Костадинов нарече кандидатът на ГЕРБ Велислава Делчева „кандидатурата на посолствата“ и „кандидатът на Борисов и Пеевски“. Той иронично определи кариерата ѝ като впечатляваща заради участието ѝ в различни международни организации, сред които Американската агенция за международно развитие (USAID) и „Отворено общество“. Според Костадинов Делчева е човек на американската Демократическа партия и изборът ѝ може да предизвика реакция от страна на новата администрация. По думите му предварително начертания ѝ избор ще доведе единствено до „поредния трудоустроен човек“ или при предсрочни избори до възможност да имаме „един послушен сламен министър-председател“. Костадинов се обяви и против съществуването на тази безсмислена институция.
Неговият колега Ангел Славчев поиска от Делчева да заяви дали наистина съпругът ѝ е шеф на правния отдел в Народното събрание. По думите му това може да създаде предпоставки за конфликт на интереси и затова настоя тя да обяви дали това е истина.
Подкрепа за Мая Манолова дойде от „БСП-Обединена Левица“. Депутатът Нина Димитрова защити кандидатурата ѝ с думите, че именно Манолова е направила институцията най-уважаваната в България и с право е заслужила прякора си „ОмбудсМая“. Според нея тя е най-подходящият човек за поста, който още от първия ден може да започне работа.
Според Любен Дилов от ГЕРБ обаче срещу кандидатурата на Манолова стои аргументът, че е прекрачила границата и е минала от страната на гражданите към страната на политиците след като е създала своя собствена партия („Изправи се България“, бел.авт.). По повод изказването на Костадинов той добави, че, омбудсманът е една от малкото институции, която може да сезира Конституционния съд от името на гражданите, а това е важно предвид липсата на възможност за индивидуална конституционна жалба.
Кой е новият омбудсман и какво ще работи
Велислава Делчева беше предложена за позицията „Омбудсман“ от депутатите от ГЕРБ Росица Кирова и Анна Александрова. Тя е юрист и от февруари т.г. е ръководител на Програма „Правосъдие“ на Норвежкия финансов механизъм към Министерство на правосъдието. През последните близо две години и половина е била координатор за България на програмата на USAID за Централна Европа за върховенство на правото, правен експерт в Конституционния съд, Между 2007 и 2018 г. е била председател на Програмата за развитие на съдебната система От 2013 до 2017 е работила в Министерството на правосъдието. Работила е около 5 години и като експерт в Институт „Отворено общество“ по координиране на проекти за съдебната реформа и върховенството на правото.
Една от първите задачи на Делчева ще бъде да определи свой заместник и да избере кой от институцията ще стане част от т.нар. номинационна комисия, която ще изслушва и оценява кандидатите за членове на антикорупционната комисия. В момента част от задълженията на омбудсмана се извършват от главния секретар Айсун Авджиев и началника на кабинета Катя Христова-Вълчева.
Макар от омбудсмана да не зависят неща като цените на парното и водата и други пряко свързани с бита на гражданите въпроси, той е най-големият застъпник за правата им, когато с действие или бездействие държавни и общински органи засягат или нарушават техните права и свободи. Според закона омбудсманът е независим в своята дейност и се подчинява само на законите на страната и международните договори, ратифицирани и влезли в сила в България.
Неговите задължения включват:
- да разглежда жалбите и сигналите на граждани и да прави проверки по тях;
- да се среща с гражданите в предвиденото за това приемно време;
- да се намесва в случаите, когато е необходимо да бъдат зачетени правата и свободите на гражданите
- да осъществява функции, свързани с Националния превантивен механизъм;
- да изпраща становища по законопроекти и предложения и препоръки до Народното събрание и до Министерския съвет за подписване и/или ратифициране на международни актове в областта на правата на човека;
- да сезира Конституционния съд;
- да отправя искане за приемане на тълкувателно решение до Върховния касационен съд или Върховния административен съд;
От сайта на институцията се вижда, че там работят над 50 души – обща и техническа администрация, експерти по различни направления, технически и помощен персонал. Те са разпределени в няколко дирекции, между които „Права на хората с увреждания и дискриминация“, „Права на детето“, Социални права, образование, здравеопазване и околна среда“, „Право на собственост“, „Права на потребители на административни и обществени услуги“.
About the Author
