Любовта е нещо много просто – на теория. В епохата на смартфони и безкрайни възможности за избор, тя все повече се свежда до няколко реда данни – височина, телосложение, доходи, образование, социален статут. Те се подреждат като в математическо уравнение, а „перфектният“ партньор е този, чиито показатели паснат най-добре в таблицата с желания. Любовта като че ли прилича повече на внимателно направен избор и бизнес сделка, отколкото на емоция, която те връхлита, за да се превърне в дълбоко чувство.
Този съвременен прочит дава „Materialists“ (Материалисти) – вторият пълнометражен филм на режисьорката Селин Сонг. Той идва след успеха на номинирания ѝ за „Оскар“ дебют „Past Lives“. Сонг сега се завръща с още по-остър поглед върху взаимоотношенията в нашето време.
Главната героиня Луси (в ролята е Дакота Джонсън) е успешна сватовница в Ню Йорк. Работата ѝ е да намира „пефектните“ партньори на своите клиенти, като старателно се опитва да отговори на всички техни изисквания, дадени ѝ по списък: ръст, тегло, политическа принадлежност и т.н.. Това е работа, която третира хората като съвкупност от данни, а Люси е майстор на „алгоритъма“.
С девет сключени брака между нейни клиенти, тя вярва, че любовта може да се изчисли. Само че собствените ѝ взаимоотношения разкриват, че формулата се разпада, когато в уравнението се намесят „неизвестни“ – или чувства.
Отначало филмът изглежда като забавна и леко цинична сатира. Но истинската сърцевина на историята е мястото на самата Луси. В романтичен план тя е аутсайдер. Израснала в бедност, има амбицията да се омъжи за някой богат човек, който би направил живота ѝ по-удобен.
Завръзката идва, когато Луси среща много богатия и чаровен бизнесмен Хари (Педро Паскал), който „статистически“ отговаря на всички изисквания за идеалния партньор. Сватовницата дори му признава, че в нейния бранш хора като него се наричат „еднорози“ .
В същото време Луси случайно вижда и бившия си приятел Джон (Крис Евънс), който почти не се е променил от последния път, в който го е видяла. На 37 години той все още се опитва да пробие като актьор, докато едвам свързва двата края и живее в кофти апартамент със съквартиранти.
Той е призрак от миналото на Луси, който ѝ напомня за живота, който е оставила зад гърба си. Предимно заради финансовите им проблеми. Самата тя признава, че раздялата е дошла не защото двамата не са били влюбени, а защото са били разорени.
„Materialists“ всъщност е рекламиран като романтична комедия с любовен триъгълник за основа. Ослепителната Дакота Джонсън сред също толкова привлекателните Педро Паскал и Крис Евънс. Двамата мъже всъщност олицетворяват различни светове за Луси: финансовата стабилност, лукса и удобството срещу носталгията по миналото и емоционалната близост.
Маркетингът около филма на Сонг обаче е подвеждащ. Романтичната комедия е обвивка, зад която е скрит много по-остър, дори философски прочит не само на съвременната любов, но и на човешките взаимоотношения.
Сонг използва класическата дилема, която движи много романтични истории – от романите на Джейн Остин до риалити предавания като „Ергенът“ – а именно любовта или парите? Филмът на Сонг се интересува повече от любовта, но междувременно показва и как „пазарната логика“ е проникнала в личните връзки на хората.
Това е красноречиво, когато Луси се среща с клиенти с абсурдни изисквания, които отхвърлят потенциални партньори заради дребни детайли. Например мъж на 48 г., който търси „зряла жена, да харесва хубава музика и стари филми“, но да е до 27 години. Или друг клиент, който няма никакви изисквания към жената до него – стига общият индекс на телесната ѝ маса (т.нар. BMI) да не е над 20.
Въпреки сатиричния тон, „Materialists“ има силно емоционално ядро. Историята на Луси засяга и други теми – травма, загуба на доверие и натиск от обществени очаквания. Сонг показва тези моменти с дискретност и уважение, без излишна драматизация. Точно в тези моменти режисьорката разкрива забележителната си емпатия – тя не съди героите си за техните желания и избори, дори за тези, които може да изглеждат цинични.
„Materialists“ не е типична романтична комедия. Да, съдържа доза наивност и няколко спорни избора, той анализира съвременните запознанства с остроумие и разбиране. Сонг предлага откровен поглед към начините, по които търсим връзка в материалистична епоха на алгоритми и страх от разочарование. Филмът напомня, че дори най-прецизната формула не може да обхване онова, което прави любовта истинска – и че понякога най-важните решения са тези, които не могат да се пресметнат.
„Материалисти“ излиза в кината в България на 15 август
About the Author
