- Най-кратко управлявалият министър-председател на Петата френска република – от 9 септември до 6 октомври 2025 г. (общо 27 дни).
- Най-краткотрайното правителство – официално сформирано на 5 октомври 2025 г., а на следващия ден премиерът подава оставка.
- Най-голямото забавяне при формирането на правителство – 26-27 дни след като беше натоварен със задачата да формира кабинет.
За по-малко от месец на кормилото на изпълнителната власт премиерът Себастиан Льокорню, който подаде оставка в понеделник, успя да счупи няколко рекорда в политическия живот на модерната френска държава.
Льокорню беше третият премиер на президента Еманюел Макрон, откакто той свика предсрочни избори миналата година, за да спре крайната десница. В крайна сметка обаче неговият мандат се оказа най-краткият от 1958 г. насам, а Макрон отново е изправен пред предизвикателството да овладее политическата криза в страната – и то при нарастващи разходи по държавния дълг на Франция.
Кръгът от подходящи кандидатури, способни да обединят враждуващите страни в Националното събрание и да договорят бюджета за следващата година, все повече се стеснява.
- Макрон може да избере ляв кандидат, като например Бернар Казньов – бивш премиер на социалистите, чието име се споменава всеки път като възможен вариант. Той обаче отдавна отхвърля подобно развитие заради исканията на левицата за данък върху богатството и отмяна на част от про-бизнес реформите му.
- Безпартиен технократ също е вариант пред Елисейския дворец, но неговата роля би била да забави ерозията, а не да я спре, категорични са политическите анализатори.
- Страната може да бъде управлявана и от подалия оставка Льокорню като служебен премиер, заедно с вече обявения кабинет, но и това надали ще изчисти облаците, надвиснали над френския президент.
Какво биха означавали за Макрон нови избори?
Льокорню е близък съветник на Макрон и бивш министър на отбраната. Затова и падането му от премиерския пост се разглежда от анализаторите като вода в мелницата на крайнодясната „Национален сбор“, която отдавна призовава за нови избори. Партията на Марин льо Пен – вече най-голямата в парламента – води в проучванията, поне когато става дума за първи тур на парламентарните избори. Във Франция за парламент се гласува мажоритарно в два тура
Изборът на Льокорню беше определян от много анализатори като последен ход на Макрон. Сега той не е задължен да свиква нови избори. Още повече, че те могат отново да доведат до разнороден парламент и да не разрешат политическата криза.
Бъдещето на разединената левица също е важен въпрос за Франция. Миналата година социалистите и крайнолевите на Жан-Люк Меланшон („Непокорна Франция“) се обединиха пред заплахата от победа на Льо Пен, но сега са в конфликт и не е ясно дали отново могат да се преборят с противниците си от другия край на политическия спектър.
Каквото и да се случи обаче в левицата, центристкият блок на Макрон се очаква да понесе най-големи загуби. Ifop прогнозира, че алиансът му ще спечели едва 14% на първи тур — с четири пункта по-малко спрямо 2024 г.
Френската безизходица разклаща Европа
Сривът на френското правителство след по-малко от едно денонощие на власт разтърси пазарите и съживи страховете, не само че в още една европейска държава крайната десница може да се превърне в основна политическа сила, но и дали френската нестабилност няма да е реален риск за цялата еврозона.
В момента френските облигации носят по-висока доходност от италианските – което означава, че инвеститорите смятат Франция за по-рискова от Италия.
„Няма значение кой ще е следващият премиер – той ще се сблъска със същия проблем“, казва главният икономист на Commerzbank Йорг Крeмер в интервю за немското издание „Шпигел“.
Френската Национална асамблея е блокирана между три почти равни лагера – левица, крайнодесни и центристи – и нито един не може да създаде стабилно управляващо мнозинство.
Без реформи френският държавен дълг е на път да достигне 150% от БВП през следващото десетилетие, предупреждава Крeмер. „Проблемът не е в липсата на разбиране какво трябва да се направи, а в липсата на политическа воля да се направи.“
Франция е втората по големина икономика в ЕС, единствената ядрена сила в блока и постоянен член на Съвета за сигурност на ООН. Страната е и ключов двигател на европейската политика, често в тандем с Германия.
Политическата парализа, породена от невъзможността на правителствата, излъчени от президента, да наложат ограничаване на бюджетния дефицит и да прокарат реформи обаче засилва вероятността от нови избори до края на годината.
Това означава месеци на допълнителна несигурност и потенциално нова победа за крайнодесните на Марин Льо Пе. Това ще бъде изключително полезно за евроскептиците, които виждат във френската криза потвърждение, че „времето на старите лидери е изтекло“.
Слаба Франция може да промени не само икономическия статут на Европа, но и нейната стратегическа посока на развитие.
Тази вътрешна криза сериозно застрашава и лидерството на Макрон по ключови международни въпроси като Украйна и Газа, а други – че тя може да се превърне в риск за цялата еврозона.
Ако доверието в способността на Париж да контролира публичните финанси отслабне, европейските пазари могат да се изправят пред нова дългова криза. Дали това ще се случи – никой не може да предвиди, но предупреждението е ясно:
„Рискът расте с всяка година, в която държавите не намаляват прекомерните си дефицити.“, казва главният икономист на Commerzbank.
Той припомня, че в случай на криза Европейската централна банка разполага с механизъм за интервенция – програмата TPI, въведена през 2022 г. – но това би било само временен предпазен колан, не решение на проблема.
Според него еврото засега изглежда стабилно – но това не се дължи на толкова силата на Европа, колкото на слабостта на долара.
Какво ще стане с бюджета на Франция?
Ако Макрон свика избори преди края на годината, евентуалното ново правителство едва ли ще има време да изготви и приеме бюджета за 2026 г. Обикновено във Франция проектобюджетът се внася през есента, за да се проведат 70-дневни дебати и долната камара на парламента да внесе поправки. А най-лошата новина за Париж е, че дори ако нов премиер бъде назначен тази седмица, не е ясно дали служебното правителство ще успее да организира приемането на бюджета.
Франция има механизъм за избягване на блокирането на държавата в американски стил чрез удължаване на действието на бюджета от предходната година. Това вече беше направено в края на 2024 г., когато тогавашният премиер Мишел Барние беше отстранен. Недостатъкът е, че така не могат да се правят промени в данъци и разходи, а това ще натовари допълнително нарастващия дълг на страната.
А неговото овладяване е основна причина за политическата криза, така че, ако използваме един термин от борбата, Еманюел Макрон отново е в партер. Въпросът е как ще се измъкне от него. А възможностите пред него стават все по-малко.
About the Author
