Тошко Йорданов и група депутати от „Има такъв народ“ са внесли абсурдни предложения за наказание със затвор до 6 години за разпространяване на „информация за личния живот на другиго без негово съгласие„.
Проектът им предвижда и службите за сигурност да имат право да прилагат СРС срещу предполагаемите „виновници“ – т.е. журналисти да бъдат подслушвани и следени по сигнал, че са осветили „личния живот“ на когото и да е.
Под информация за личния живот, според ИТН, се разбира „данни за личните отношения, семейните отношения, интимните отношения или здравословното състояние на физическо лице“.
Тълкуването е толкова широко, че изглежда би криминализирало дори споменаването на имената на законните съпруги и съпрузи на авторите на законопроекта, ако е направено без тяхно съгласие.
Наказанието не прави разлика и в това дали се разкрива информация за личния живот на публични личности или за други граждани.
Няма изключение и за случаи, в които разкритата информация служи на обществения интерес.
Ироничното е, че заплахите със затвор за „престъпления против личния живот“ идват от партията на Слави Трифонов, чието дружество „Седем осми“ беше осъдено от Лена Бориславова (на първа инстанция) именно заради груби обиди и клевети със сексуален подтекст срещу нея.
До момента няма реакция от страна на коалиционните партньори на ИТН в управлението по повод предложенията.
Още по-необясними са идеите за прилагане на СРС срещу медии – крайни мерки, които би трябвало да се използват за разкриване на тежки престъпления, ако те не могат да бъдат установени по друг начин или установяването им е свързано с изключителни трудности.
„Развитието на способите за комуникация в последните години ни прави свидетели на разрастване на мащаба на прояви с безспорни характеристики на произволна намеса в личния живот на физическите лица. Степента на разрастване на този мащаб дава основание за извод, че съществуващият механизъм за защита вече не изпълнява превантивната си функция по защита на самостоятелното право на личен живот и неговата неприкосновеност“, се казва в мотивите.
Според тях – „какви факти и обстоятелства (от личния живот) стават достояние на други лица или обществото като цяло зависи единствено и само от волята на физическото лице, за чийто личен живот се отнасят“.
„Тази преценка не може да подлежи на законова регулация – нито като задължение на лицето да предоставя информация за личния си живот, нито на държавата или на което и да е друго лице да я поиска, извън случаите, когато това е обективно необходимо или има установини на законово ниво условия и ред“, се казва още в текста.
Наказанията са предложени така, че да изключат възможността за освобождаване от наказателна отговорност.
„Предоставянето на възможността да се прилагат СРС е породена от динамиката на развитие на комуникационните средства и информационните технологии и необходимостта от осигуряване на адекватни механизми за установяването и разследването на това престпление, когато те са използвани за неговото извършване“, пише още в мотивите.
About the Author
