САЩ наложиха санкции на двете най-големи петролни компании в Русия – държавната „Роснефт“ и частната „Лукойл“. Новината идва след седмици заплахи от администрацията на Доналд Тръмп, че ще прибегне до по-остри мерки срещу режима в Москва, който отказва стъпки за мир в Украйна. Санкциите бяха обявени и на фона на отменената среща на американския президент с Владимир Путин, която се очакваше да се проведе в Будапеща.
В списъка със санкционирани дъщерни дружества на „Лукойл“ представен от Министерството на финансите на САЩ, българската рафинерия „Лукойл Нефтохим Бургас“ не фигурира – там са само собствености на гиганта, както и на „Роснефт“, на територията на самата Русия. Страни от ЕС като Унгария и Словакия все още купуват руски петрол от компанията и това беше причина в санкциите срещу петролната индустрия и т.нар. сенчест флот на Русия, наложени от Великобритания седмица по-рано, за „Лукойл“ да има някои изключения, припомня Guardian.
Това е първият нов пакет санкции срещу финансирането на военната машина на Путин, наложен от САЩ откакто Тръмп се върна в Белия дом в началото на годината.
„Сега е време да се спре убиването и да се постигне незабавно примирие“, заяви министърът на финансите Скот Бесент. „Предвид отказа на президента Путин да сложи край на тази безсмислена война, Министерството на финансите налага санкции на двете най-големи руски петролни компании и е готово да предприеме още действия, за да подкрепи усилията на президента Тръмп да сложи край на поредната война. Насърчаваме нашите съюзници да се присъединят към нас и да се придържат към тези санкции.“, каза Бесент.
Санкциите срещу мощния петролнен сектор на Рудия са най-новият и най-пряк опит да се намалят приходите от продажбите на руски петрол в чужбина. По-рано Тръмп наложи 25% мито върху стоките от Индия с мотив, че тя потребява руски петрол на по-ниски цени. Предстоят решения за Китай, който е другият мащабен купувач на руски енергийни ресурси.
„Роснефт“ беше най-важната руска компания, която все още не беше подложена на пълни санкции от САЩ“, написа Едуард Фишман, бивш висш служител в Държавния департамент, отговарящ за санкциите. Големият въпрос, който остава, е дали САЩ ще заплашват чуждестранните търговци, банки и рафинерии, които продължават да улесняват продажбата на руски петрол, добави той.
Очакванията са ефектът от новите санкции да е поне краткосрочно отстъпление от международните сделки в руски петрол, а по-дългосрочните последици да зависят от последователния ангажимент на САЩ за активно и продължително прилагане на ограниченията.
В ЕС отдавна има забрана за обработка и търговия с руски петролни продукти. Българската рафинерия твърди, че не ползва руски суровини от миналата година.
Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен заяви, че е разговаряла с Бесент и разчете действията на САЩ като сигнал, че колективният натиск срещу агресора Русия от двете страни на Атлантическия океан ще продължи. Само преди дни ЕС обяви нов пакет санкции срещу руския природен газ, чийто внос и транцит в Европа трябва да приключи окончателно до 2028 г.
Европейският пакет засяга пряко България, през която преминава единственият газопровод, който все още доставя русси газ в Европа – „Турски поток“.
Още по темата:
EС спира руския газ по “Турски поток” с обща забрана за внос и транзит от Русия
About the Author
