Православният свят почита днес Свети Димитър – солунския светец и воин, който умира през 306 г., защото отказва да смени вярата си и римският император Галерий нарежда да бъде убит. Смята се, че датата на смъртта му е 26 октомври. Той е обявен за мъченик, а след това и за светец.
Димитър бил роден през III век в Солун, а баща му е градоначалник. След неговата смърт императорът възлага поста на сина. Димитър е воин, но открито изповядва християнската вяра. Затова императорът го хвърля Димитър в тъмница, а по-късно нарежда екзекуцията му.
В Солун, където се съхраняват мощите му, светецът е почитан като покровител на града още от 5 век. В българския фолклор и традиция с Димитровден се свързва с началото на зимата.
Датата 26 октомври и Свети Димитър са свързани и с българската история. Според исторически източници на този ден през 1185 г. братята Асен и Теодор-Петър повеждат въстанието срещу византийската власт, то поставя началото на Втората българска държава. Бунтът е обявен по време на освещаване на храм в чест на светеца и той се смята за покровител на династията Асеневци. Теодор – по-възрастният брат, е провъзгласен за цар и приема името Петър.
Димитър е третото най-популярно мъжко име в България по данни на Националния статистически институт – носят го над 100 000 българи. Имен ден на 26 октомври празнуват още Димислава, Димитрина, Димитрия, Деметра, Демира, Демба, Дима, Димка, Димо, Димана, Митко, Митра, Митка, Митрана, Мита.