Когато Лили Алън се появи на музикалната сцена преди повече от двайсет години, тя донесе онзи лондонски дух – хаплив, остроумен и искрен – с който промени британския поп и завладя света. Първите ѝ албуми Alright, Still (2006) и It’s Not Me, It’s You (2009) я превърнаха в гласа на едно поколение.
Последваха години на бурен живот – купони, папарашки снимки и признания, които изместиха вниманието от музиката към личния ѝ живот. По-късно Алън се омъжи за Сам Купър, роди двете си дъщери и за известно време се отдръпна от сцената. Последва развод, а през 2020 г. тя се омъжи отново – за актьора Дейвид Харбър от Stranger Things. Седем години след No Shame (2018) Лили Алън се завръща с нов албум, вдъхновен от края на този брак.
West End Girl предизвика широк отзвук с откровените си текстове. В интервю за Perfect Magazine тя казва: „Двама души, които някога бяха заедно, вече не са. И това е тъжно. Трудно е да нямаш своя човек.“
Двамата са имали отворен брак – тема, която Алън разглежда открито в песните си. В откриващото парче „Dallas Major“ тя пее за партньор, който е „излязъл извън правилата“ на тази договореност и е прекрачил границата между свободата и предателството.

В „P–sy Palace“ описва момент, в който открива „склад за играчки, лубриканти и стотици презервативи“, а в „4chan Stan“ разказва за бележка от скъп магазин в Ню Йорк – доказателство за подарък, купен „за някоя друга“, докато тя е „в Лондон, вероятно заспала“. В „Tennis“ Алън пита дали „това е било само секс, или има и чувства“.
