- Мнозинството на ГЕРБ, ДПС, ИТН и БСП ускори законовите поправки в България, които разширяват правомощията на т.нар. особен управител, включително за продажба на рафинерията в Бургас;
- Мотивите на управляващите са, че промените повтарят правния модел, който се прилага в Германия;
- За разлика от Германия – българският закон забранява на собственика на „Лукойл Нефтохим“ да обжалва решенията на особения управител;
- Мярката ще гарантира сигурността на доставките за България, но създава риск от правни претенции от страна на Русия при евентуална продажба, коментира за “Булевард България” Мартин Владимиров от Центъра за изследване на демокрацията
Какво предвижда законът?
Законовите поправки, които управляващите форсираха, разширяват значително правомощията на т.нар. особен управител.
По съществуващите от 2023 г. правила, особеният управител се назначава от държавата и временно поема контрола над рафинерията в Бургас.
Ако новите промени се приемат, той ще може да се разпорежда с активите на “Лукойл” в България, включително да ги продава.
Действията му в тази част няма да подлежат на съдебен контрол.
Това на практика ще позволи на рафинерията да продължи да работи и след 21 ноември, когато влизат в сила санкциите срещу руския собственик на “Лукойл Нефтохим”.
Руският собственик на рафинерията няма да има право да продаде рафинерията след датата на вписването на особения управител.
Според заявките на управляващите това ще стане в следващите две седмици, преди 21 ноември.
Ето какво предвиждат текстовете, внесени от Станислав Анастасов, Делян Добрев, Павела Митова и Иван Ибришимов:
- Акционерите в “Лукойл Нефтохим” няма да могат да упражняват правото на глас и да се разпореждат с акциите или дяловете си в капитала.
-
Особеният управител започва да упражнява в пълен обем правото на глас на акционерите от деня, в който е вписан в Търговския регистър.
-
Особеният управител има право да извършва разпоредителни сделки с акциите или дяловете в капитала – след пазарна оценка и при спазване на разпоредбите в Закона за насърчаване на инвестициите.
-
Сделка с акциите на “Лукойл Нефтохим” може да се изпълни с акт на Министерския съвет за одобряване на купувача.
-
Ако особеният управител продаде акциите на “Лукойл Нефтохим” на трета страна, получената цена се депозира в специална сметка в Българската банка за развитие, с която само министърът на финансите ще може да се разпорежда.
-
Министърът на финансите – ако не е налице нормативна пречка за това и след одобрение на Министерски съвет – разпределя получената сума в срок от 6 месеца след постъпването ѝ в сметката.
-
Руският “Лукойл” няма да има право да се разпорежда с акциите си в “Нефтохим” след назначаването на особения управител. Разпоредителните сделки, които бъдат направени след тази дата, ще са нищожни.
-
Административните актове и договорите, както и вписванията по партидата на “Лукойл Нефтохим” от особения управител не подлежат на спиране, както и на административен и съдебен контрол.
-
Особеният управител няма да има право да отчуждава собственост на “Лукойл Нефтохим” или да поема финансови задължения, докато извършва дейността си.
Стъпка в правилната посока, но съществува правен риск
Енергийният експерт от Центъра за изследване на демокрацията Мартин Владимиров коментира за “Булевард България”, че въвеждането на особен управител ще гарантира енергийната сигурност на страната, но ако не се прецизират, текстовете могат да бъдат оспорени от руската страна.
“Има правен риск от това много бланкетно разширение на правомощията на особения управител за това как ще се реализира евентуалната сделка и дали тя ще бъде с изричното участие и съгласие на продавача “Лукойл”, коментира Владимиров.
“Не е целта на особения управител да ощети по правен път собственика на акциите. Целта е да се гарантира сигурността на доставките и продажбата на активите на стратегически инвеститор, който да промени начина на управление на сектора в България и който да не заплашва енергийната и националната силност на страната. В момента, заради руския произход на “Лукойл” и заради санкциите срещу собственика, е заплашена енергийната и национална сигурност на страната”, заяви Владимиров.
Енергийният експерт подчерта, че трябва да се заложат допълнителни допълнителни гаранции, че средствата от евентуалната продажба на “Лукойл”, които ще отиват доверителна сметка в ББР:
-
няма да се изпращат в Русия
-
няма да се използват от държавата.
“Трябва да се гарантира, че не може парите от тази сметка на ББР да бъдат изведнъж преведени в държавния бюджет и с това да се осъществи наистина национализация. Трябва да е ясно, че сделката се осъществява със съгласието на руската компания, така че тя да не предявява претенции заради национализация”, коментира експертът.
„Идеята е държавата да бъде посредник за сделка, както е в Закона за енергийната сигурност на Германия, което се използва за назначаването на особен управител“, обобщи Владимиров
Каква е ситуацията в Германия?
Германия има сходен проблем заради активите на руската държавна компания “Роснефт” в страната и вече прилага системата за особения управител.
В мотивите на спешните законови промени се твърди, че “немският модел, който вече реално е получил изключение от санкциите, на практика е инкорпориран в този законопроект“.
Българската схема обаче се различава от тази в Германия по това, че ограничава правото на “Лукойл” да обжалва решенията на особения управител.
Rosneft Deutschland е съсобственик в три германски рафинерии, включително в Шведт край Берлин, които представляват 12% от целия капацитет за нефтопреработване в държавата.
Обектите в Шведт, Карлсруе и Фобург бяха поставени под особен надзор от правителството още през 2022 г., когато Русия нападна Украйна, но собствеността на “Роснефт” не е променена.
В края на октомври, когато Доналд Тръмп наложи санкциите на “Роснефт” и “Лукойл”, Германия веднага започна преговори за изключение. Според Bloomberg – администрацията във Вашингтон е предложила само 6-месечна отсрочка без право на удължаване. Целта е междувременно да се намери дълготрайно решение за отстраняване на руската компания от активите ѝ в Германия.
Мартин Владимиров, коментира, че в Германия „Роснефт“ периодично завежда дела срещу решенията на особения управител.
Вероятно това е причината в българския закон да се регламентира, че решенията му в частта за продажба не подлежат на обжалване пред съда. Все пак определя като „недобра практика“ идеите за „канселиране на административното право“ и възможностите за контрол.
Особеният управител ще може да евентуално да продаде “Лукойл Нефтохим” след пазарна оценка и одобрение от Министерския съвет. Преди ден управляващите от ГЕРБ, ИТН, БСП и “ДПС – Ново начало” отхвърлиха ветото на президента и оставиха ДАНС да има думата при евентуалното решение за продажба на рафинерията в Бургас.
САЩ отхвърлиха сделка за „Лукойл“ с „марионетката на Кремъл“ – Gunvor
ППДБ за закона за „Лукойл Нефтохим“: Рискът това да бъде катастрофа е огромен
About the Author
