Д-р Шефкетова: Замразяването на яйцеклетки e информиран избор при отлагане на майчинството

Spread the love

В България за замразяване на яйцеклетки все още се говори рядко. Между медицината и етиката, между „има време“ и „ти си закъсняла“, жените често остават сами в решения, които са всичко друго, но не и лесни. Зад всеки избор за съхранение на репродуктивния потенциал стои лична история – на страх, отлагане, надежда или просто желание да не оставиш биологията да те изпревари. Най-често жените се замислят дали да замразят яйцеклетки някъде в средата на 30-те години, но дали тогава не е твърде късно?

На този и още много други въпроси отговаря д-р Мефтуне Шефкетова, акушер-гинеколог и ръководител на Инвитро център „Токуда“ от началото на 2018 г.

Д-р Шефкетова ще бъде лектор на събитието Cool 30, организирано от „Булевард България“. Форум за големите решения между 25 и 35 годишна възраст. За всички, които са single, във връзка, в situationship, без деца, с желание за деца, без работа, на прага на повишение, объркан/a или се чудят къде сбърках?

То ще се проведе на 27 ноември от 16.30 ч. в Регионален център за съвременни изкуства „Топлоцентрала“, а билети за него може да намерите тук.

Кои са най-честите причини жените в България да решат да замразят яйцеклетки?

Причините са различни. Ако трябва схематично да ги разделим, те се делят на медицински, социални и икономически. Зад социалните обикновено стои липса на партньор и същевременно желание у жената за запазване на детеродните способности за един бъдещ момент.

Медицинските причини са свързани с нисък или преждевременно изчерпан яйчников резерв, оперативни намеси, химиотерапия или лъчетерапия. Знаете, че те понякога са пагубни за функцията на яйчниците и водят до ранна менопауза.

Напоследък много често установяваме преждевременно изчерпване на яйчниковия резерв при момичета на възраст 23-24 години. Не всяка млада жена на тези години иска да създаде семейство, но при тенденция за намаляване, това означава, че след 4-5 години тя може въобще да няма яйчников резерв. В такива случаи предлагаме замразяване на яйцеклетки, за да може в един бъдещ момент да се пристъпи към бременност.

Ендометриозата също е много коварно състояние. Тя изчерпва яйчниковия резерв, променя негативно качеството на яйцеклетките, изчерпва здравата яйчникова тъкан. Ако жената в една ранна възраст бъде диагностицирана с ендометриоза и на този етап не е готова за създаване на семейство, може да замрази яйцеклетки, осигурявайки си сигурност за бъдещето.

За кого е подходяща процедурата по замразяване на яйцеклетки? Има ли ограничения във възрастта?

Абсолютно всяка една жена може да пристъпи към тази процедура. Разбира се, възрастта оказва влияние върху качеството на яйцеклетките. Идеалният период за замразяване на яйцеклетки, когато те са с добро качество и имат най-голям потенциал да доведат до нормална бременност, е между 25 и 35 години. След 35-годишна възраст яйцеклетките на всяка жена започват да се променят. Това означава, че дори тя да има редовна овулация и менструация, не винаги те са предизвикани от качествени яйцеклетки. Ако замразим яйцеклетка, която няма оплодителен потенциал, процедурата става безпредметна.

Но пък съм сигурна, че всеки един лекар, който се занимава с репродуктивна медицина, всеки ден среща поне една жена над 39-годишна възраст, която или иска да престъпи към бременност, или иска да замрази яйцеклетки.

Аз никога не бих върнала пациентка на 40 години. Да, обясняваме, че шансът е много по-нисък, но ако тази жена няма правилния партньор до себе си, това е единствената възможност. Ние пак замразяваме яйцеклетките, но казваме, че шансът да се стигне до бременност от тази яйцеклетка в бъдещ момент е малко по-нисък.

Когато една жена реши, че иска да направи точно това, какви са стъпките, които трябва да предприеме, за да може да пристъпи към процедура по замразяване на яйцеклетки?

Разбира се, най-напред трябва да си запише час при специалист по репродуктивна медицина. След това се пускат необходимите хормонални изследвания и ако всичко е наред, започва планирането на самата процедура.

Тя се изразява в стимулация на яйчниците, която продължава 10-12 дни. Има периодични прегледи, с които лекарят се ориентира как нарастват фоликулите и в момента, в който преценим, че има зрели яйцеклетки, назначаваме пункцията. Това е процедурата, при която се вадят яйцеклетките. Тя се прави с пълна упойка, жената не усеща нищо. В същия ден всички качествени яйцеклетки се замразяват, а жената се прибира у дома и може да продължи с нормалния си ритъм на живот. Не е необходим болничен престой.

Разбира се, самата процедура по вадене на яйцеклетките изисква един малък набор от изследвания като пълна кръвна картина и вирусология, микробиология на влагалищен секрет, цитонамазка, които се правят с оглед безопасността на самата процедура.

След това яйцеклетките се замразяват, съхраняват се при нас или в която и да е друга криобанка в качеството и на възрастта, на която са извадени. Жената подписва договор за замразяване и договор за съхранение, а генетичният материал се пази колкото е необходимо.

Не е задължително всяка жена, която е замразила яйцеклетки, да прави в бъдеще инвитро процедура. Замразяването не означава, че след една-две години единственият шанс да забременее е с инвитро процедура.

Ако през това време бременността настъпи спонтанно, яйцеклетките се пазят за втора или за трета бременност. Ако жената няма необходимостта да използва тези яйцеклетки, тя подписва договор за унищожаването им.

Освен това е важно да се подчертае, че процедурата по замразяване на яйцеклетките не изчерпва яйчниковия резерв на жената. Това е един много разпространен мит, който витае в интернет пространството.

Има ли в България възможност за даряване на замразени яйцеклетки? Как е регламентиран този процес?

Да, има законова уредба. Съгласно изискванията, дарителката трябва да е била под 34-годишна възраст към момента на даряването и да няма повече от пет живородени деца. Ако жената отговаря на тези критерии, се назначават допълнителни изследвания. Ако резултатите ѝ са в норма, яйцеклетките могат да бъдат дарени. Разбира се, това се извършва единствено с изричното съгласие на жената.

Да се върнем пак към процедурата по екстракция на яйцеклетки, крие ли тя някакви медицински рискове или странични ефекти?

При процедурата по стимулация на яйчниците с лекарства се използват ниски дози пречистени медикаменти, които нямат странични ефекти. Много често пациентите ми идват наплашени, мислейки си, че от стимулацията ще напълнеят, ще им поникнат мустаци, нещо ще се случи с тялото им. Не е така. Стимулацията е кратка и с приключването ѝ ефектът на лекарствата изчезва.

При самата пункция повечето жени дори не усещат, че са били на процедура. Понякога е възможно да има лек дискомфорт – например болки, подобни на менструалните, но те отшумяват в рамките на един-два дни.

Разбира се, пункцията е минимално инвазивна процедура и като такава сме длъжни да кажем, че тя крие рискове, но ние правим всичко възможно те да бъдат сведени до минимум.

Споменахте по-рано, че при екстракцията се взимат всички годни яйцеклетки. Има ли данни за това колко яйцеклетки трябва да бъдат замразени, за да настъпи впоследствие успешна бременност?

Винаги препоръчваме да имаме около 10-12 замразени яйцеклетки, защото това, че сме замразили яйцеклетки, за съжаление не означава, че всичките ще могат да дадат началото на една нормална бременност.

Този въпрос трябва да се преценява много индивидуално. Ако замразяваме яйцеклетки на жена, при която вече има изчерпан яйчников резерв, знаейки, че голяма част от тях няма да бъдат добри като качество, съветваме тази бройка да бъде малко по-голяма, за да дадем сигурност на жената, че след 1-2 години ще има максимална възможност да забременее.

Разполагате ли с данни, които реално могат да посочат каква е успеваемостта, тоест какъв е процентът жени, които успяват да забременеят със замразени яйцеклетки няколко години по-късно?

При жени под 35-годишна възраст шансът за успешно забременяване със замразени яйцеклетки достига 60-70%, а след 38-годишна възраст за съжаление тази успеваемост спада под 35%. Тези проценти важат независимо дали ще се замразят яйцеклетки, или ще се прави инвитро със свежи яйцеклетки, за съжаление.

В крайна сметка биологичната възраст на жената оказва въздействие и остава най-определящият фактор. А има ли значение къде се прави процедурата – дали в България, или в чужбина? Различават ли стандартите в България с тези в чужбина?

Абсолютно има значение. Успехът на процедурата по замразяване на яйцеклетки зависи не само от техниката и от технологията, с която разполага клиниката, но и от човешкото присъствие. Самият процес наистина зависи от опитността на екипа. Замразяването на яйцеклетките се осъществява от ембриолози и наистина последващият успех зависи от тяхната компетенция и опит.

Смея да твърдя обаче, че в България вече има достатъчно клиники, които съвсем успешно замразяват яйцеклетки, сперматозоиди и ембриони. Важно е пациентите, преди да се решат да пристъпят към такава процедура, много добре да се информират за клиниката, да разучат екипа, при който отиват, и да го направят от достоверни източници, не само от форумите.

Каква е цената за самата процедура в България и за последващото съхранение на яйцеклетки? За много жени всъщност това е основният фактор, който се оказва възпиращ при пристъпването към такова решение.

Процедурата по замразяване на яйцеклетки е на стойност от около 3000-3500 лева, като в тази сума са включени прегледите, медикаментите, които се използват, пункцията и замразяването. Цената за съхранението вече зависи от броя яйцеклетки, които са извадени. Мисля, че цената за година е около 600 лева в зависимост от самия брой на яйцеклетките. В Инвитро център Токуда съхранението на яйцеклетки за онкоболни жени е безплатно.

Има ли ограничение в срока, за който могат да се пазят?

Няма ограничение, защото яйцеклетките се съхраняват в качеството и на възрастта, на които сме ги замразили. Разбира се, ние винаги даваме един препоръчителен период, в който да се съхраняват, но той е по-скоро, за да сме сигурни, че жената няма да реши да забременява за първи път в много напреднала възраст, защото отчитаме факта, че с увеличаване на възрастта растат рисковете за нейното здраве. Затова апелът ни е по-скоро в един разумен срок след замразяването да се пристъпи към бременност.

Да се върнем към темата за яйчниковия резерв. Какво представлява и как може жената да разбере какъв е нейният?

Яйчниковият резерв представлява броя фоликули, които се съдържат в нашите яйчници. Жените, за разлика от мъжете, се раждаме с един определен брой яйцеклетки и в течение на времето той намалява, докато не се изчерпи тотално. Нас ни интересува именно този темп на изчерпване, защото това е процес, който ние няма как съзнателно да регулираме.

За съжаление намаляването на яйчниковия резерв не дава никаква симптоматика, по нищо не можем да усетим, че нещо се случва с нашите яйчници. Когато се появяват някакви признаци, е много късно, защото това обикновено са признаци на прескачане на менструалния цикъл или липсата му.

Самото определяне на яйчниковия резерв е много лесно. Има един хормон – т.нар. антимюлеров хормон, който дава много реална представа за яйчниковия резерв. Той се измерва чрез кръвен тест. Добре е той да се тълкува заедно с ултразвуков преглед, и специалистът да прецени какъв е резервът – има ли още време или напротив..

Много често се случва да дойдат момичета на по 20 години, които са чули за мен от приятелка, при които още на профилактичния преглед да установя, че яйчниковият резерв е намалял. Може да си представите какъв е шокът, когато им съобщя тази новина. Затова е много важно всяка жена поне веднъж годишно да проверява какъв е яйчниковият ѝ резерв. Ако лекарят забележи промяна, може да препоръча замразяване на яйцеклетки.

Защо голяма част от акушер-гинеколозите в България нямат практика да изпращат пациентките си за подобно изследване? Непременно ли трябва да се отиде при специалист по репродуктивна медицина, за да се назначи такова изследване?

Не е задължително това да бъде направено от репродуктивен специалист. Абсолютно всеки акушер-гинеколог може да обърне внимание на това какво се случва с яйчниците по време на преглед и ако има необходимост, да насочи пациентката към изследване на антимюлеровия хормон и консултация с репродуктивен специалист.

За съжаление в България не е наложена тази практика, дори и при регулярни профилактични прегледи. Знаете, в този профилактичен преглед е включена само цитонамазка, която, разбира се, е много важна за профилактиката на рак на маточната шийка, но профилактиката на яйчниковия резерв ни осигурява едно бъдеще в крайна сметка. Затова бих препоръчала на жените в репродуктивна възраст да проверяват яйчниковия си резерв поне веднъж в годината.

Кои навици или фактори най-силно влияят върху намаляването на яйчниковия резерв – и кои от тях могат да бъдат контролирани?

Според мен повечето фактори могат да бъдат контролирани, стига човек да има волята да го направи, защото всеки, забързан в ежедневието си, за съжаление не се замисля за здравето си.

Като основни фактори аз мога да отбележа тютюнопушенето, хроничния стрес, ендометриозата. Както ниското тегло, така и прекомерното тегло играят негативна роля върху нашия хормонален баланс.
Хроничните инфекции, токсините, употребяването на наркотични вещества също имат негативен ефект върху здравето като цяло и върху качеството на яйцеклетките.

Така че всъщност здравословният начин на живот е един много силен инструмент да запазим яйцеклетките годни за по-дълъг интервал от време.

А може ли “биологичният часовник” да се забави и доколко това е въпрос на здравословна профилактика, а не само на генетика?

Можем да забавим биологичния часовник, но не напълно. Всъщност превенцията и профилактиката са много ключови в случая, защото – ако ние навреме хванем някакъв процес, някакво заболяване и успеем своевременно да го спрем, ще запазим младостта си малко по-дълго. Ако поддържаме нормално телесно тегло, ограничим стреса, храним се здравословно, това във всички случаи би помогнало. Профилактиката е най-силното оръжие срещу времето.

Когато жената реши, че ще става майка, независимо на каква възраст, как може да се подготви за бременността?

Трябва да има подготовка и тя трябва да включва балансирано хранене, сън, движение и отказ от вредните навици. Ако след известен брой опити бременността не се осъществи, е добре да се изследват щитовидните хормони, витамин Д, параметри като желязото в кръвта, които все пак биха насочили към някакъв проблем.

Ако става дума за една млада двойка, тези изследвания биха били напълно достатъчни. Знаете, че всяко едно изследване малко или много стресира хората, така че, ако двойката няма хронични заболявания, тези изследвания биха били напълно достатъчни.