Американският петролен гигант Chevron проучва възможностите да купи чуждестранни активи на санкционираната от САЩ руска петролна компания „Лукойл“. Това съобщава агенция Reuters, като се позовава на няколко различни източника.
В края на миналата седмица Вашингтон даде срок до 13 декември за преговори с потенциални купувачи за активите на петролния концерт, които са извън територията на Руската федерация. До разговори за продажба се стигна, след като в опит да ограничи финансирането на войната на Русия в Украйна, САЩ наложиха ограничения в разплащанията на двете най-големи руски петролни компании – частната „Лукойл“ и държавната „Роснефт“.
Руската петролна компания добива около 2% от световния петрол, като притежава три рафинерии в Европа, включително тази в Бургас, хиляди бензиностанции, както и дялове от петролни находища в Ирак, Казахстан, Узбекистан, Мексико, Гана, Египет и Нигерия.
Международните активи на „Лукойл“ се оценяват на стойност около 22 млрд. долара.
Кой „играе“ за „Лукойл“?
- Chevron
Американската петролна компания проучва възможността да купи част от международните активи на „Лукойл“ в региони, където интересите на двете компании съвпадат, но не и цялото портфолио.Това твърдят няколко независими източника на Reuters, пожелали анонимност.
Към момента няма информация дали рафинерията в Бургас попада в обхвата на посочения интерес. Намеренията на Chevron засега не е официално обявени.
- Американският инвестиционен фонд Carlyle
Частният инвестиционен фонд Carlyle вече е изразил интерес да придобие международните активи на „Лукойл“ – включително и тези в България. Carlyle е един от най-големите частни инвестиционни фондове, който управлява 474 милиарда долара активи.
Към момента няма официален коментар страна на фонда или на „Лукойл“, като според различни източници преговорите са в начален етап.
- Унгарската МОЛ
Унгарската компания МОЛ, близка до премиера Виктор Орбан, заяви интерес към активите на „Лукойл“ в България още в края на миналата година.Тогавашният служебен министър на енергетиката Владимир Малинов беше потвърдил, че „МОЛ“ е един от участниците в процеса за подаване на оферти за закупуване на мажоритарния дял от собствеността на рафинерията.
Компанията притежава свои рафинерии в Унгария, Словакия и Хърватия. 30% от собствеността ѝ принадлежат на фондации, които са създадени от Виктор Орбан и ръководени от хора, близки до управляващата му партия („Фидес“).
Унгария е една от последните държави в ЕС, която продължава да внася руски нефт и газ – включително по тръбопровода „Турски поток“, който минава през българска територия.
След среща между Орбан и Тръмп беше договорено изключение от санкциите за „Лукойл“ и „Роснефт“ за Унгария. То е за период от 6 месеца.
Подобна отсрочка получи и България.
- „Сокар“ и турският частен холдинг Cengiz
Турският частен холдинг Cengiz и азербайджанската държавна компания „Сокар“ нямат намерение да се откажат от плановете си да купят рафинерията на „Лукойл“ в Бургас, съобщи преди дни турското издание Patronlar Dunyası.
Според информацията дружествата са подали съвместна оферта за закупуването на нефтопреработвателния завод, като офертите надвишават тези на много от конкурентите им.
След налагането на американските санкции руската „Лукойл“ обяви, че разглежда само предложение от швейцарската компания, регистрирана в Кипър, и руски корени Gunvor. Тя обаче оттегли офертата си, след като Министерството на финансите на САЩ я определи, като „марионетка на Кремъл“.
Вашингтон даде острочка и позволи това рафинерията и останалите дружества на „Лукойл“ в България да продължат оперативната си дейност до края на април.
През това време дружествата ще се представялват от т.нар. особен търговски управител. За целта правителството на Росен Желязков избра вече бившият директор на Националната агенция за приходите Румен Спецов, въпреки критиките на опозицията, че той няма опит в управлението на петролен бизнес.
Преди това управляващото мнозинство от ГЕРБ, ИТН, БСП и ДПС -Ново начало разшири правомощията на особения управител, включително до продажба на активи, като решенията му не подлежат на съдебен и административен контрол в България.
About the Author
