Президентските избори след края на мандата на Румен Радев ще са най-важното политическо събитие в България през 2026, но вотът няма да се реши от програми, дебати и обещания.
Ще се решава в мрежи като TikTok.
Няма нужда да гадаем, защото вече знаем как ще изглежда кампанията: клипове с AI-генерирани лица и сценарии, бомбастични заглавия, коментари, генерирани като на конвейр.
Вече сме гледали този филм в Румъния, която за първи път в историята си отмени резултати от президентски избори заради разследването за кампанията на проруския кандидат Калин Джорджеску в TikTok.
За два месеца операцията зад гърба на Джорджеску натрупва над 640 000 последователи и над 7 млн. харесвания в TikTok. Преведено в реални резултати – това доведе до почти 23% подкрепа за един почти неизвестен дотогава кандидат на първия тур на изборите.
Румънското разузнаване установи, че са използвани над 25 000 автоматизирани акаунта в TikTok, голяма част от които са били „спящи“ профили, създадени най-вече между 2020-2023 г.
Румънският случай трябваше да бъде последният сигнал за събуждане в Европа, която от години се мъчи да намери начин за спиране на хибридната война.
Какво е по-различно в България?
Отговор дава докладът „Справяне с ‘ТикТок-крацията’ на Балканите: План за борба с алгоритмичната манипулация в Европа“ от Balkan Free Media Initiative (BFMI) в сътрудничество с Sensika Technologies, чието представяне пред Европейския парламент с участието на председателката му Робетна Мезцола е днес.
Авторите на доклада показват как Балканите са се превърнали в „изпитателно поле“ за нов модел на политическо влияние, който се разгръща не чрез традиционните медии, а чрез алгоритмите. Конкретните примери от България са наблюдавани в кампаниите на изборите през юни и октомври 2024.
В този анализ е описано всичко – от плашещо простите тактики за манипулация на алгоритмите, до начините за заобикаляне на ограниченията в TikTok за политическа реклама и до предложения как притокът на пари към мрежите за дезинформация най-после може да бъде прекъснат.
Изводът за България? За разлика от Румъния тук няма еднократна, пълномащабна бързо ескалираща кампания със същия размах като при Джорджеску. За добро или за лошо – заплахата е по-слабо интензивна, но постоянна и дифузна.
Причините за това са различни – навиците на хората за ползване на социалните мрежи не са еднакви. Facebook продължава да е основен източник на получаване на новини, YouTube също се превръща в алтернатива на масовите телевизии.
Това кара политическите играчи да не се фокусират само върху TikTok като канал.
Най-активната мрежа за разпространение на дезинформация или подвеждащи наративи досега са евтини, аноимни взаимозаменяеми и самовъзпроизвеждащи се „сайтове гъби“, които монетизират съдържанието си през рекламни платформи с руски „опашки“.
Най-голямата известна инфраструктура от този тип е мрежата, наречена „Машината„, която беше разкрита през 2022 г. от Sensika.
През април 2024 г. тя е имала над 10 000 регистрирани акаунта и незнаен брой допълнителни сайтове „копия“. След като тя беше осветена, започна да се „самопочиства“ от проруско съдържание, като се пренасочва към вътрешни теми. До лятото на 2024 г. „Машината“ е била изцяло спряна и не е участвала в кампанията за изборите през октомври 2024.
Постоянният цикъл от избори в последните няколко години в България – иронично – вероятно също е предотвратил еднократното изливане на огромни суми пари за една-единствена координирана кампания за манипулация на вота.
Нищо от това не може да служи като застраховка. България – подобно на Румъния – е сред държавите с най-висок процент на проникване на TikTok в ЕС. А самите собственици на TikTok признават пред ЕК, че България е сред държавите с най-висок брой сигнали за съдържание, което нарушава правилата и се генерира от фалшиви профили.
За периода между юли и декември 2024 г., TikTok е премахнал:
- Над 423 000 неавтентични профила, свързани с България.
- 6,4 милиона фалшиви харесвания на политическо съдържание.
- 328 реклами, които нарушават правилата на платформата за политическа реклама.
МЕЧ, „Величие“, „Възраждане“: Кой и как използва TikTok
Анализът на Sensika и показва, че по-малките, крайни и популистки партии са най-активни и имат най-ясни стратегии за ангажиране на потребителите в платформата. Сред тях са МЕЧ, „Възраждане“ и „Величие, които използват предимно проруски, анти-ЕС и анти-НАТО послания.
Тактиките им са ефективни за достигане на млади хора до 34 г., които са основната аудитория на българския TikTok. Кампанията на МЕЧ изглежда е дала резултат, като се има предвид, че почти 30% от гласоподавателите им са мъже и жени под 30 г.
Анализът по време на изборите през 2024 г. разкрива най-различни тактики, които целят да „превъртят“ алгоритъма и да създадат изкуствена популярност на политическата пропаганда.
Тактиката на маркуча – масово публикуване на съдържание, под което започва бомбардиране с коментари с еднакви ключови думи от множество профили за кратко време.
Изкуствено усилване на рийча на клиповете може да се засече по това, че видеата имат много голям брой гледания, но необяснимо малък дял на ангажираност (т.е. харесвания, коментари, споделяния) – под 2%. Това е сигнал за евентуална манипулация на алгоритъма
Фалшиви фен профили: в доклада се посочва конкретен пример с акаунт в TikTok с име @prodajnipoliticivpandiza. Профилът използва AI-генерирана профилна снимка и е регистриран в Лондон, където регулациите на ЕС не важат, а възможностите за монетизация от политическа реклама са по-големи.
Акаунтът се занимава на-вече с разпространяване на послания на МЕЧ на Радостин Василев – с клипове със стотици хиляди гледания, с чести кратки коментари с повтарящо се съдържание и „токсичен“ език, което авторите на доклада посочват като отличителни белези на координирана тролска или бот-кампания.
Хипертаргетиране или „отвличане“ на хаштагове: Групи, свързани с „Възраждане“, са използвали понякога над 200 хаштага към видео в TikTok с цел по-масово разпространение до конкретни целеви групи. Някои акаунти използват и тактика, в която използват отличителни хаштагове на политически противници, за да разпространяват подигравателно или очернящо съдържание до техните потенциални симпатизанти.
Инфлуенсърите – играчи в предизборни кампании: Докладът засича координирани кампании, при които популярни личности извън политиката или отявлени партийни симпатизанти правят интервюта или разпространяват партийно съдържание, без да го маркират като платена реклама.
Как тези тактики се променят с времето?
Долкадът отчита как съдържанието на пропагандните канали в българския TikTok постепенно става все по-професионално от гледна точка на монтаж, структура на наратива, визуално представяне.
Мрежите, които стоят зад тези кампании, създават паралелни канали в различните социални мрежи и преработват съдържанието за всеки от тях – кратки клипове в TikTok, по-дълги за YouTube, статии за уебсайтове.
AI-генерираното съдържание се среща все по-често и вероятно ще бъде водеща тенденция. Авторите на доклада дават пример с @gwormzz в TikTok, който използва изкуствени гласове и лица на български политици, озвучени с поп-фолк музика.
Големите и по-мейнстрийм партии понякога показват стратегия с две лица: използват „чисти“ официални акаунти и „мръсни“ фен акаунти за очерняне на опонентите.
Има ли спасение от кампаниите за дезинформация в България?
Авторите на доклада дават няколко възможни решения – доколко те биха сработили на терен, е под въпрос, но разговорът си заслужава.
Една от препоръките е за спешно прилагане на всички разпоредби от Акта за дигиталните услуги на ЕС в България, което вменява важни задължения на националните власти.
Пълна прозрачност на медийната собственост също би трябвало да гарантира, че т.нар. „сайтове гъби“ няма да могат да се разпространяват при пълна безотговорност на създателите им.
Проследяването на парите към рекламните мрежи, които ги захранват, също е ключова стратегия за справяне, наред със затягане на правилата за финансова прозрачност.
Докладът признава, че общността за проверка на фактите и „разбиване на митовете“ от хибридните кампании не успява да достигне до достатъчно много хора, а евентуалното създаване на „държавно“ звено за стратегически комуникации и разследване на подобни кампании може да има обратен ефект на недоверие сред публиката.
Затова тяхната препоръка е да се инвестира в създаване на фондове за регионална журналистика, подкрепа на технологичните иновации, по-справедливо разпределение на финансовата подкрепа от ЕС за медиите в България, както и да се организират отделни изследователски групи, включително към университетите, за да се занимават с осветяване на мрежите.
Проблемът, който докладът доста ясно засича, е, че борбата с политическите манипулации през платформи като TikTok изглежда безкрайно изостанала.
В случая с България не става дума за внезапно избухване на порой от дезинформация, а за постоянно „капене“ от хиляди малки и трудно проследими пукнатини, които бавно, но сигурно отравят цялата среда от години.
Тайната зад алгоритъма на ТикТок – пристрастяването е почти като при хазарта
„Архитекти на хаоса“ по БНТ: Кой стои зад пирамидата от тролове и FB-пропаганда
About the Author
