Премиерът Росен Желязков призна, че собственото му правителство е предлагало част от идеите, които работодателските организации поставят и заради които се стигна до бойкота на Бюджет 2026.
Проблемът е, че кабинетът не е успял да убеди коалиционните си партньори да ги подкрепи.
Една от тях е премахването на автоматичната връзка между ръста на средната работна заплата и заплатите на служителите в държавния сектор – например в полицията и армията.
„Първоначалният вариант имаше предложения за промяна на законодателството, което предвижда автоматизъм на заплатите в публичния сектор. Това не намери разбиране в коалицията. Затова остана в този вид. Но този разговор продължава“, каза Желязков в интервю за „Неделя 150“.
От интервюто му така и не стана ясно каква е собствената му позиция за постоянния ръст на заплатите в публичния сектор – освен че отнемането на вече дадени права ще е много трудно.
Той едновременно го защити като политика за привличане на повече хора към системите на образованието, полицията и армията, но и не отрече, че данъчната система в настоящия ѝ вид не може да го понесе.
„Ако има консенсус, че държавата трябва да увеличи преразпределението, тогава се поставя въпросът – повече социални разходи и повече данъчни приходи. Неслучайно голяма част от икономистите предлагат вместо да има частични данъчни подходи с увеличение на данък „дивидент“, да се помисли за увеличаване на ДДС. Лично ние в 2026 г. това не можем да го позволим, защото това би стимулирало инфлационните процеси“, каза още Росен Желязков.
„Ще чуем всички предложения, които могат да осигурят увеличение на приходната част. Но не мисля, че обществото ще приеме намаляване на разходната част“, каза още той пред БНР.
Желязков се обяви против оттеглянето на проектобюджета за 2026 г. заради риска от сътресения „в най-сложния период на следващата година“.
В същото време обаче не отхвърли и вариант за удължаване на стария бюджет, докато текат преговори за новата план-сметка – „ако консенсусът е да работим с него“.
„Ако се започне отначало, това означава решение на Министерския съвет за оттегляне на бюджета, ново изготвяне, Тристранен съвет. В началото на 2025 г. имаше същата хипотеза – оттеглихме бюджета на служебния кабинет. Тогава бюджетната процедура отне около 2,5 месеца. При ново оттегляне ще загубим около 2 месеца само в процедури“, каза той в интервю за „Неделя 150“ по БНР.
Според Желязков има „системен риск“ от сценарий, в който България влиза в еврозоната със стария Бюджет 2025, докато се работи по новата план-сметка на държавата.
Той добави и президентските избори сред причините за очаквано напрежение през 2026 г.
„Нашето разбиране е, че може да се получи по-оптимален бюджет с изменителни доклади между първо и второ гласуване, ако тристранният съвет постигне съгласие по общите параметри“, каза още той.
Опозицията от ППДБ обаче настоява за цялостно преработване на бюджета и свиква нов мащабен протест на 1 декември (понеделник) заради опасения, че мнозинството няма да изпълни предварителните заявки за отмяна на увеличаването на данъците.
Желязков обяви за нереалистична идеята, че бъдещият проект за бюджет, „който изразява позициите на упарвляващото мнозинство, трябва да постигне подкрепа на опозицията“
„Такъв бюджет не знам дали има“, коментира още той.
About the Author
