Без цигулката, човек би си помислил, че Кристиян Шол е актьор от тези, които публиката обича заради външния им вид. Пронизващ син поглед, спокойна усмивка, чар и фотогеничност в едно.
В действителност няма нищо общо с артистизма. Зад атрактивната му външност се крие педантизмът и дисциплината на виртуозен цигулар, един най-успешни музиканти на нашето време, при това от немски произход.
Днес кариерата му е на върха си и за година изнася над 100 концерта в престижните музикални зали само във Виена.
На 5-ти декември Шол ще бъде солист на Коледната гала на Виена Грандбал Оркестър в София в зала 1 на НДК и ще свири за първи път пред българска публика. Билети тук.
Баварската държавна опера в Мюнхен, Нюрнбергските симфоници, Баварската държавна филхармония, Берлинската филхармония и Германската камерхармония, Симфоничния оркестър на Базел, Симфоничния оркестър на Барселона и Националния оркестър на Каталуния, Виенския камерен оркестър, Радио-симфоничния оркестър на Австрийското радио (ORF), Виенския Хофбург оркестър, Националния оркестър на Порто, оркестърът на Гранада, Оркестъра Tonkünstler на Долна Австрия, Оперния оркестър в Кайро и Оркестъра Metropolitana в Лисабон, са само част от големите световни оркестри, в които Кристиян Шол е бил солист и водещ на цигулкова секция.
Има толкова много концерти в София напоследък с гостуващи оркестри от Европа, с какво вашият ще е различен и какво да очакваме от утрешната Коледна Гала?
Идеята за този концерт се роди през пролетта, когато си говорехме как се развива сцената в България, тъй като ние наблюдаваме какво се случва в цяла Европа и в целия свят. В екипа ни има българи, вие произвеждате изключителни музиканти, които са много добре приети в цяла Европа. А в България всеки ден идват световни звезди, световни имена и техническите екипи са много добри. Възниква идеята да се организира един не толкова типичен концерт и успяхме да създадем много красив и музикално вълнуващ спектакъл – чрез музиката, която свирим, ще разкажем историята на Виена, без да забравяме, разбира се, Йохан Щраус, от чието рождение се навършват 200 години. Очаква ви спектакъл – съчетание от прекрасна музика, уникални изпълнители, много добри певци и разкошен балет. Най-важното е, че екипът, с който идвам, е изключително добре стикован и това си личи на сцена.
Каква ще е вашата роля на сцената?
Оркестърът ще свири без диригент. В чест на с големия юбилей в музикалния свят сега – 200-годишнината от рождението на Йохан Щраус-син, оркестърът работи в оригинален Щраусов формат. Това означава, че има един примариус – цигулар, който седи пред оркестъра и изнася цялата тежест и отговорност на концерта. Той свири и дирижира, и координира цялата сцена – точно това, което е правил Щраус навремето. Този примариус ще бъда аз, ролята ми е не само да бъда солист, но и да ръководя целият оркестър вместо диригент.
Кога започнахте да гледате на музиката като на професионален път? Какво ви тласна в тази посока?
Винаги съм смятал, че да видиш какво има зад хоризонта — един от начините е изкуството. Музиката беше картата към този хоризонт. Тя не беше избор, а по-скоро естествена посока — нещо, което се случва естествено.
Какъв е двигателят зад вашето музикално изкуство?
Импулсите от разнообразието на музикалните традиции, опитът да се съчетаят на пръв поглед противоречиви елементи и стремежът към свобода на интерпретацията са движещите сили зад моето музикално творчество.
Как възприемахте класическата музика в началото?
Като врата. Отваряш я и виждаш огромно пространство — дисциплина, традиция, дълбочина. В началото тя ти казва какво „трябва“ да правиш. Но ако останеш достатъчно дълго в нея, започваш да разбираш, че свободата не е извън рамките — тя е в това как ги преработваш.
Каква беше музикалната индустрия тогава и как се промени днес?
Основно се промени с това, че тогава не беше индустрия. Днес в нея почти няма идеалисти. Фюжънът, който някога беше ексцентричен експеримент, се превърна в норма. В миналото беше едно на сто да има фюжън оркестър.
Индустрията се трансформира чрез комуникационните технологии — образите са по-живи, взаимоотношенията по-преки. Сега индустрията търси публиката, а преди беше обратното.
Какво е необходимо, за да бъдеш обсебен от своята страст, във вашия случай – музиката?
Не е достатъчно да харесваш нещо. Трябва да го понасяш, когато е трудно. А музиката е трудна страст, тя е език, на който ние музикантите говорим и затова е важно преди всичко да го знаем добре. Това става само с пълно отдаване, не знам дали е страст, но със сигурност е пълно отдаване, което много други професии не познават.
Каква е същността на истинското музикално преживяване?
Разликата между саундтрака и музиката е, че саундтракът илюстрира някакво преживяване, а при живото съприкосновение с музиката ти се променяш от самия контакт с нея. Когато човек слуша музика на концерт, той остава насаме със себе си и съпреживява нещо, което не може да си каже с думи или образи. Музикалното преживяване е нещо, което може да те пречисти.
Какво е чувството да влезете в зала, пълна с хора, които са там, за да чуят точно вас?
Чувството е ненадминато — най-накрая всички ме слушат и аз мога да им кажа каквото искам. Много малко неща могат да се сравнят с това усещане. Не бих го нарекъл сценична треска — по-скоро възбуда, която помага да се разтворим в музиката и в изпълнението.
Кой е най-добрият съвет, който някога сте получавали от друг музикант?
„Завържи си обувките.“ Музикантите не приемат съвети от музиканти. Концентрацията е огромна — всеки постига сам своя баланс. Имаш канали, които отваряш и затваряш от време на време; никога не можеш да влезеш в обувките на другия. Това равновесие е много крехко. Аз по-скоро помагам на другите да доизмислят онова, което зрее в тях.
Кой е най-предизвикателният аспект на това да бъдеш професионален музикант?
Най-голямото предизвикателство е винаги да имаш какво да кажеш. Ако нямаш — това е мъчение. Музикантът не е само инструмент към инструмента; той се нуждае от определена чувствителност, която в ежедневния живот може да бъде проблематична.
Предизвикателство е да запазиш тази чувствителност и да запазиш себе си като едно цяло — балансирано. Даваш от себе си нещо, което помага на хората да бъдат по-добри. Дори да имаш семейство може да е много трудна задача. Затова много уважавам музикантите, които са успели да създадат и съхранят семейство. Семейството за нас е много важно, трябва ти човек от другия живот, от другия полюс, който да те балансира — но понякога и това напрежение се нагнетява.
Можете ли да опишете себе си с 3 думи?
Трудно ми, авторефлексията при музикантите не е препоръчителна. Винаги оставям другите да ме описват, надявам се и вие ще имате мнение за мен след концерта.
Какво бихте казали на аудиторията преди концерта?
Елате на концерта, за първи път сме в България, а когато опознаваме нова публика, сме още по-вдъхновени, свирим като за последен път. Ние сме професионалисти, а вие сте страхотна публика, нямам търпение да се срещнем.
About the Author
