-
Ръст на желаещите да гласуват с около 300 хил. до 500 хил. души.
-
Ръст на подкрепата за „Продължаваме промяната – Демократична България“ и сближаване с ГЕРБ;
-
Намаляване на електоралната тежест на БСП и „Има такъв народ“, които са застрашени от изпадане от парламента;
-
40% от българите отново очакват на политическата сцена да се появи нов политически субект.
-
Мнозинството от 59% подкрепят безусловно протестите, а още 25% – частично, които ги оценяват като справедливи, но имат опасения да не доведат до неприемлива политическа алтернатива.
-
Оставката се приема като логичният изход от протестите и над половината от анкетираните смятат, че тя трябваше да бъде подадена.
С близо 300 хил. души са се увеличили желаещите да гласуват на предстоящите предсрочни парламентарни избори като броят им достига до 500 хил. От заявилите, че ще гласуват почти половината българи (40,3%) искат на политическата сцена да се появи нова партия, около която да бъде формирано управление на страната.
Това показва изследване на „Алфа рисърч“, проведено сред 1000 пълнолетни граждани от цялата страна в периода 5 – 12 декември 2025 г. Информацията е събрана чрез пряко стандартизирано интервю с таблети по домовете на анкетираните. Проучването е реализирано със средства на агенцията. Проучването е реализирано със средства на агенцията.
Сред анкетираните обаче липсва консенсус какъв трябва бъде новия политически играч. Ако президентът Румен Радев излезе лично със свой политически проект, той може да привлече около половината от тези избиратели. Останалите 20 на сто биха отишли за други нови проекти – евроскептични и националистически; десни; центристки, социал-демократически; проевропейски, посочват от „Алфа Рисърч“.
От това дали тези 40% ще излязат да гласуват, ще зависят три много важни за близкото бъдеще резултата:
- какъв ще е изходът от предстоящите предсрочни избори;
- ще се формира ли правителство след тях;
- какъв ще бъде характерът на бъдещото управление;
Колебанието за това какъв трябва да бъде новия политически проект се отразява и на останалите отговори на въпроса какъв вариант за управление на страната е най-добър. 19,2% от анкетираните казват, че не могат да преценят.
Едва 7.6% са за кабинет около ГЕРБ и „ДПС- Ново Начало“, а 16 на сто са за правителство, съставено около други формации от настоящия парламент без партиите на Бойко Борисов и Делян Пеевски. Съгласни ГЕРБ да управлява, стига да не е съвместно с „ДПС – Ново начало“ на Пеевски, са 16.9%.
Що се отнася до електоралните нагласи агенцията отчита спад от малко над 4 процентни пункта от подкрепата за ГЕРБ. Партията биха подкрепили 21.4% от твърдо решилите да гласуват, ако изборите бяха днес при 25,5% през юли.
Паралелно подкрепата за „Продължаваме промяната – Демократична България“ нараства с почти 4 пункта и през декември стига до 17.8% от решилите да гласуват. През юли агенцията отчита подкрепа за коалицията от 13,9%.
„Възраждане“ е с подкрепа от 11.6%, която отрежда на партията на Костадин Костадинов трета позиция в електоралните предпочитания. „ДПС – Ново начало“ на Делян Пеевски запазва четвъртата позиция с 9.4% от твърдо решилите да гласуват.
Партньорите в коалиционното управление – БСП и ИТН – са сред най-потърпевшите от динамиката в обществените настроения, която ги поставя на границата за влизане в следващ парламент, посочват от „Алфа Рисърч“.
Подкрепата за БСП се свива до 4.9%, а зад ИТН застават 3.8% от решилите да гласуват. С по-голяма подкрепа от ИТН – 4.2% се ползва МЕЧ и на този етап е сред партиите с противоречиви шансове за участие в следващ парламент.
Величие (2.1%) и АПС (1.6%) към момента остават извън рамките на следващо Народно събрание.
Възможни са обаче значими размествания в зависимост от избирателната активност и потенциалът на партии, извън участниците в настоящия парламент.
Почти 10 на сто от заявилите, че искат да гласуват декларират, че ще дадат подкрепата си за други партии, а 13.3% – че все още не са направили избор. Дялове, които засега не са консолидирани около конкретни политически играчи, но са достатъчно високи, за да променят картината, отбелязват от социологическата агенция.
Резултатите на партите намират отражение и в одобрението за техните лидери. Бойко Борисов запазва доверие от 21.6%, но със съществен ръст в недоверието, което достига 58.8%.
Лидерите на ПП-ДБ не извличат лични дивиденти от подкрепата за протестите, сочи проучването. Асен Василев получава 14.6% доверие срещу 63.2% недоверие, Ивайло Мирчев – 14.4% доверие срещу 57.1% недоверие, Божидар Божанов -12.9% доверие срещу 56.3% недоверие. По-ниско остава одобрението за Атанас Атанасов – 8.2% срещу 58.3% неодобрение.
Лидерът на ДПС – Ново начало Делян Пеевски остава рекордьор по неодобрение от избирателите: 5.6% доверие срещу 80.3% недоверие. Одобрението за лидерите на БСП и ИТН също остава ниско – до 8.4% (и 58.8% неодобрение) за Атанас Зафиров и до 7.6% (и 61% неодобрение) за Слави Трифонов.
Президентът Румен Радев запазва водещи позиции по институционален рейтинг, но също е засегнат от цялостната негативна тенденция, пише „Алфа рисърч“.
Доверието в него спада с 4 пункта до 35%, срещу 33% недоверие и 32% неутрално отношение. Той продължава да привлича симпатиите на избирателите на БСП и националистически партии, но острите атаки срещу въвеждането на еврото и позициите му по геополитически теми дистанцират привържениците на проевропейски формации.
Председателят на Народното събрание Рая Назарян се ползва с доверие от 14% (предимно симпатизанти на ГЕРБ), недоверие от 45% и 41% неутрални оценки.
Министър-председателят Росен Желязков се оттегля от поста с 21% положителни, 30% неутрални и 49% отрицателни оценки. Тези равнища са съизмерими с отношението към мнозинството коалиционни кабинети и техните премиери през последните 15 години в края на управленията им.
И през тази година обществените нагласи към съдебната система остават на обичайните равнища на недоверие. Най-критично е отношението към и. ф. Главен прокурор Борислав Сарафов, който се ползва с едва 4% одобрение и 58% неодобрение. Одобрението за дейността на съда е 14%, срещу 53% неодобрение и 33% неутрално отношение.
Проучването на Алфа Рисърч е направено няколко дни след първия голям протест на 1-ви декември и приключва ден след подадената оставка на правителството.
Резултатите по ключовия въпрос – обществената подкрепа за протестите – показват много високо, национално по обхват, одобрение, сочи изследването.
59% изразяват пълна солидарност с тях, срещу 16% на противоположното мнение. Одобрението доминира във всички социални и електорални групи, с изключение на симпатизантите на ГЕРБ-СДС и разколебаната позиция на привържениците на БСП и ИТН.
25% смятат протестите за справедливи и поради това частично ги подкрепят, но се опасяват, че те могат да доведат до неприемлива политическа алтернатива. Тази позиция се споделя от всеки втори симпатизант на ГЕРБ, всеки трети на БСП и на ДПС – Ново Начало и много слабо – от привържениците на останалите политически сили.
About the Author
