Конституционната камара на Върховния съд на Венецуела разпореди в събота вицепрезидентът Делси Родригес да поеме временно изпълнението на длъжността президент на страната в отсъствието на държавния глава Николас Мадуро, който беше задържан при операция на американските военни сили.
В решението си съдът посочва, че Родригес ще изпълнява функциите на „президент на Боливарската република Венецуела“, с цел да бъде гарантирана административната приемственост и цялостната защита на държавата.
Още преди произнасянето на съда и военната операция във Венецуела Родригес бе избрана за приемлив временен заместник на Мадуро от американските власти, посочва The New York Times. Според изданието тя успява да впечатли администрацията на Тръмп с управлението си на жизненоважния за страната петролен сектор, затова и убеждаването на Белия дом, че тя ще защитава и насърчава бъдещи американски енергийни инвестиции във Венецуела, се оказва лесно.
Освен това президентът Тръмп никога не е проявявал симпатия към лидера на венецуелската опозиция Мария Корина Мачадо, въпреки усилията ѝ да му се хареса – тя похвали Тръмп за серията от удари срещу венецуелски кораби в Карибско море в операция срещу трафик на наркотици и дори посвети Нобеловата си награда за мир на американския президент.
Въпреки това Тръмп заяви в събота, че не смята Мачадо за способен политик, който да ръководи страната. Според него тя няма подкрепата отвътре, нито уважението на хората.
Вместо това той привества Родригес, а американски представители подчертаха, че отношенията им с временното правителство на Родригес ще зависят от готовността ѝ да играе по американските правила, като си запазват правото на допълнителни военни действия, ако тя не защитава интересите на САЩ.
Така администрацията на Тръмп реши да работи с лидер на правителство, което доскоро определяше като нелегитимно, изоставяйки Мачадо, чиято политическа сила спечели изборите, смятани от международната общност за откраднати от режима на Мадуро.
Първоначално не беше ясно и дали самата Родригес ще приеме тази роля, тъй като в телевизионно обръщение тя обвини САЩ в незаконна инвазия и заяви, че Мадуро остава легитимният президент на Венецуела. Според нея действията на САЩ във Венецуела представляват „изключително тежко нарушение на Устава на ООН и членовете в него за уважаване суверенитета, юридическото равенство между държавите и забраната за употреба на сила“.
По думите на Тръмп обаче Родригес е казала, че е „готова да стори това, което смятаме за необходимо, за да направи Венецуела отново велика“.
Умерен технократ, лоялен на Мадуро
56-годишната Делси Родригес поема поста на временен лидер на Венецуела с репутация на икономически спасител, който организира прехода на страната от социализъм към либерален капитализъм.
Родригес е дъщеря на левия партизански боец Хорхе Антонио Родригес, който основава революционната партия „Лига Социалиста“ през 70-те години на миналия век и се прославя с отвличането на американски бизнесмен. Част от образованието си получава във Франция, където се специализира в трудово право.
След като завършва най-напред заема постове във втория ешалон на правителството на Уго Чавес. С помощта на по-големия си брат Хорхе Родригес, който в крайна сметка става главен политически стратег на Мадуро, успява да се издигне и до по-високи постове – между 2013 и 2014 г. е министър на комуникациите и информацията, а от 2014 до 2017 г. заема поста министър на външните работи.
Позициите ѝ на министър на финансите и петрола, заемани едновременно с поста ѝ на вицепрезидент, я превърщат в ключова фигура в управлението на икономиката на Венецуела и ѝ осигуряват голямо влияние върху почти заличения частен сектор на страната.
Тя успява да стабилизира венецуелската икономика след години на криза и бавно, но стабилно да увеличи производството на петрол в страната на фона на затягащите се санкции от страна на САЩ, което й спечели дори неохотното уважение на някои американски официални лица.
Докато консолидира контрола си върху икономическата политика и елиминира конкурентите си, Родригес успява да изгради мостове с икономическите елити на Венецуела, чуждестранните инвеститори и дипломатите, пред които се представя като умерен технократ – рязък контраст с твърдолинейните силови фигури около Мадуро.
Тези съюзи дават резултат. В събота поемането на властта от Родригес беше посрещнато с предпазлив оптимизъм от част от венецуелския бизнес елит, който смята, че тя има капацитет да стимулира растеж, ако успее да убеди САЩ да разхлабят икономическата си хватка.
Въпреки технократичния си имидж Родригес никога не е осъждала бруталните репресии и корупцията на режима на Мадуро. Тя дори веднъж определи влизането си в управлението като „лично отмъщение“ за смъртта на баща ѝ в затвора през 1976 г., след разпити от разузнавателни служби на проамерикански правителства.
Способността ѝ да лавира през дълбокото идеологическо разделение във Венецуела обаче може да се окаже полезна.
Хуан Франсиско Гарсия, бивш депутат от управляващата партия, изрази резерви, но ѝ даде кредит на доверие. „Историята познава фигури, свързани с диктатури, които в даден момент са се превръщали в мост към стабилизация и демократичен преход“, казва той.
About the Author
