Гледах Marty Supreme след дълго очакване и с огромно вълнение – и филмът се оказа дори по-добър от представите ми. В Дома на киното, в леден януарски ден, в продължение на два часа и половина дланите ми се потяха, а сърцето препускаше. Това е онзи рядък тип кино преживяване, което напомня, че голямото изкуство може да надмогва реалността и да упражнява власт над нея.
Marty Supreme довежда до крайност публичния образ, който Тимъти Шаламе изгражда през последните години – на актьор, който подхожда към професията си като професионален спортист – със същата амбиция, упорство и постоянство.
През февруари 2025 г. при получаването на наградата SAG за A Complete Unknown, Шаламе формулира плановете си. Вместо обичайната сдържаност, той каза директно: „Истината е, че аз съм в преследване на величието. Знам, че хората обикновено не говорят така, но аз искам да бъда сред великите. Вдъхновявам се от великите – от хората тук тази вечер, от Даниъл Дей-Луис, Марлон Брандо, Виола Дейвис, както и от Майкъл Джордан и Майкъл Фелпс. Искам да бъда там. Тази награда е гориво. Още малко заряд, за да продължа.“
Marty Supreme на Джош Сафди определено е леснозапалим по природа. Филмът се усеща като 149-минутен пингпонг мач, изигран от един-единствен човек, който обикаля около масата, готов да умре, но не и да спре.
Действието започва в Ню Йорк през 1952 г., но още от първите сцени става ясно, че това не е просто историческа рамка, а състояние на духа. Марти е млад евреин, продавач в магазин за обувки, човек без позиция и без власт, обсебен от една-единствена идея: чрез тениса на маса да стане някой, да стигне по-далеч, отколкото му е отредено. Образът на Марти Маузър е вдъхновен от шампиона по пингпонг Марти Райсман, но филмът съзнателно залага преди всичко на художествената измислица.
Марти има тайна връзка с детската си любов Рейчъл, вече омъжена (Одеса А’зион) – връзка, която за нея е унизителна, а за него – удобна, доколкото му позволява да взема, без да дава нищо в замяна. Марти настоява, притиска и преминава граници, без да се интересува от цената, която плаща другият.
Голямата му цел е шампионатът на „Уембли“ в Англия, но още първите опити да събере пари показват колко лесно амбицията му преминава в самосаботаж. Плановете се разпадат почти веднага, а всяко следващо решение ускорява разпада.
Във Великобритания тази енергия не се укротява.
Марти провокира съзнателно, говори без задръжки, унижава и предизвиква, сякаш вярва, че скандалът сам по себе си е форма на сила.
Пред спортни журналисти си позволява цинични и откровено неприемливи шеги за своя приятел Бела – унгарски евреин, оцелял от лагер, изигран от Геза Рьориг. Това не е липса на усет, а съзнателен избор. Начин на съществуване, в който емпатията няма място, ако не носи незабавна полза.
Именно тук в разказа се появява Кей Стоун (Гуинет Полтроу) – богата, пенсионирана филмова звезда от 30-те. Кей носи друг вид изтощение: умората на човек, който вече е бил център на внимание и добре знае колко нетрайно е то.
Това е и първата екранна роля на Полтроу след дълга пауза и съвпада с желанието на героинята ѝ също да се завърне на сцената.
Кей е омъжена за Милтън – влиятелен бизнесмен и потенциален инвеститор в кариерата на Марти, изигран от Кевин О’Лиъри. Образът му е изграден около хладна рационалност, агресивна увереност и пълна липса на сантимент.
О’Лиъри е канадски предприемач и инвеститор, известен с участието си в американското риалити Shark Tank – формат, в който предприемачи представят идеите си пред група инвеститори, наричани „акули“, които решават дали да вложат пари срещу дял от компанията. Известен с безкомпромисния си подход, с убеждението, че всяко решение може да бъде сведено до сделка, и с готовността да отхвърля без колебание онези, които не отговарят на неговите условия.
Връзката между Марти и Кей е едновременно афера и договор. Тя ясно вижда колко безцеремонен и разрушителен може да бъде той, но разпознава и харизмата, която го прави опасно привлекателен. Марти, от своя страна, открива в нея възможност – допир до свят, който досега е бил недостъпен. Той е отблъскващ, често непоносим, но и магнетичен по начин, който кара зрителя да си зададе неудобния въпрос: докъде бих стигнал, ако преследвам мечтите си фанатично, без да се спирам пред нищо?
Милтън олицетворява света, към който Марти се стреми – свят на пари, власт и отсъствие на морални последствия. Свят, в който унижението е просто стъпало, цената, която си готов да платиш.
Именно тук Marty Supreme престава да бъде филм за спорт или личен успех и започва да говори едновременно за тъмната страна на американската мечта и за нещо далеч по-универсално – човешкия стремеж към величие и разрушителната логика, която неизбежно го съпровожда.
Братята Сафди дълги години работят заедно и създават филми с убийствено темпо. Daddy Longlegs, Heaven Knows What, Good Time и Uncut Gems ги утвърждават като едни от най-разпознаваемите режисьори на авторско кино. Когато се разделят и в една и съща година представят първите си самостоятелни филми, става ясно къде е ключът към тази енергия – при Джош Сафди.
Един последен щрих идва от кастинга, който тук наистина е култов. Marty Supreme събира хора от различни светове – бизнес, музика, спорт и кино. Освен Кевин О’Лиъри, сред тях са Tyler, The Creator, Абел Ферара, Дейвид Мамет, Фран Дрешър, Трейси Макгрейди, Кемба Уокър и още десетки разпознаваеми фигури, които се появяват в хода на разказа. Някои от тези участия са кратки, други имат по-осезаемо присъствие, но заедно изграждат усещане за свят, който е трескав, наситен и постоянно в движение.
В центъра остава Тимъти Шаламе, който вече получи „Златен глобус“. С Marty Supreme той прави най-сериозната си заявка за „Оскар“. Трудно е да си представим по-подходящ филм, с който да завоюва мечтаната награда.
Тимъти Шаламе води най-амбициозната филмова кампания на годината
„Вселената на Тимъти“: Последната корица на Ана Уинтър за Vogue предизвика полемики
Vol. 57: “Великият” Тимъти Шаламе, в ритъма на сироп за кашлица, поп звезда в Космоса
About the Author
