Сърдечният арест е спасяемо състояние при навременна първа помощ и използване на автоматичен външен дефибрилатор, каза кардиологът проф. д-р Иво Петров пред bTV по повод приетите законодателни промени за достъп до дефибрилатори на обществени места.
По думите му новият закон защитава обикновените хора и им дава възможност да се намесят без страх от последващи санкции. „Законът превръща случайните свидетели в спасители“, посочи проф. Петров.

Кардиологът обясни, че при сърдечен арест сърцето спира да изпомпва кръв към жизненоважните органи и първите минути са решаващи.
„Сърдечният арест е спасяемо състояние, но само ако имаме навреме първа помощ и дефибрилация. Масажът в сърдечната област поддържа живота, докато се направи втората стъпка – дефибрилацията“, каза той.
Основните признаци на сърдечен арест са внезапно безсъзнание и липса на дишане и пулс. „Ако ги няма тези дейности, то има прекратена циркулация, сърцето не работи. За да бъде рестартирано, трябва да се направи електрически разряд – дефибрилация“, обясни кардиологът.
Устройствата за обществено ползване ще бъдат командвани от изкуствен интелект, който ще дава точни инструкции на хората, които оказват първа помощ. Това ще позволи дефибрилаторите да бъдат използвани и от хора без медицинска подготовка.
Кардиологът обърна внимание и на липсата на дефибрилатори във фоайетата на много български болници: „В огромна част от болниците няма дефибрилатори във фоайетата, където чакат голям брой пациенти. Призивът ми е към всички болници – да имат дефибрилатори във фоайетата”.
Все още няма яснота кога и къде ще бъдат поставени дефибрилаторите. Според проф. Петров устройствата трябва да бъдат разположени на места с голямо струпване на хора – гари, летища, метростанции, молове, спортни и концертни зали.