“В публичното пространство се разпространяват лъжи и недоказуеми твърдения за тримата убити в хижа “Петрохан”, това бяха прекрасни хора, които се грижеха за природата и пречеха на криминалните дейности в района”. Това разказаха пред “Булевард България” двама от приятелите на жертвите, пожелали анонимност. Публикуваме разговора с тях без да разкриваме тяхната самоличност.
Приятел 1
Откога ги познавате и какво знаете за тях?
Иво Калушев го познавам от тази 30 години, а Ивайло Иванов (бел. р една от жертвите), на когото ние казвахме Ивай, от вече 15 години.
Познавахме се покрай пещери, медитация, излети и т.н. Винаги сме били в съвършени взаимоотношения. Всичките хора, които обитаваха това пространство, аз ги познавам и ми бяха приятели. Включително и тримата загинали. През всичките години, в които сме били заедно и сме се познавали, аз не съм чул в тях дори една псувня. Разбирате ли? Те са ми като семейство, бяха изключително сплотени. Казах го и пред полицията, тезата за ритуално самоубийство и педофилия е абсурдна.
Били ли са изолирани?
Не, няма такова нещо. Те си живееха там, изпълняваха си дейностите, които си бяха наумили. Нито са се крили от някого, нито нищо.
Имаха ли семейства и живот извън хижата?
Това не мога да кажа.
Има ли ли са някаква дейност, която да ги е поставила в опасност? Заплашвали ли са ги?
По принцип да. Ивайло Калушев помагаше на Гранична полиция. Те имаха доста голямо оборудване там в хижата — дронове с термокамери и т.н. И по негови данни знам, че поне два-три пъти се ги търсили да съдействат, да спират канал за нелегални имигранти. И това е било успешно.
Освен това, те много активно работеха срещу незаконната сеч и бракониерите. Аз знам от техни приказки, че са подавали сигнали и са успявали да спрат незаконна сеч на няколко пъти. И това ги вкара в едни пространства, които не са много комфортни.
Съдействали са на полицията, така излиза?
На Гранична полиция, да. Не искам да коментирам докато тече разследване, но това, което съм чувал е – прекратяване на канал за транспортиране на нелегални мигранти. Ние с тях винаги сме си говорили на тема спорт, преживяване, медитация, пещери, катерене, подводно гмуркане.
Никога не е ставало въпрос нещо по отношение на работа, как се изкарват парите и т.н. Чисто човешки не ми е било удобно да питам за тези неща.
Иво от много години се занимаваше с школа за приключения “РОУК” и се разботеше предимно с деца. Той обичаше да работи с деца, защото са податливи на позитивни преживявания. Изкарвайки децата в една различна среда, в планина, спорт, сплотеност и така нататък, те приемат вече друга гледна точка по отношение на живота. Остават телефоните и вече са в друга среда.
Каква е връзката между детския туризъм и между работата, която са извършвали срещу трафика на мигранти?
Едното не тече на другото. Те си партнираха с много рейнджърски организации в Европа. Ходеха по техните събори, обменяха опит, като целта им беше да опазват природата. Те, за да се занимават в това нещо, си имат глави на раменете и са си преценили риска.
Споделяли ли са някакви притеснения в последните седмици, месеци, ако сте ги виждали и чували?
Не. Последно ги видях на 26-29 ноември. Обстановката беше абсолютно спокойна, говорихме си за приятни за нас теми и това е.
Приятел 2
Какво е обяснението ви за убийството?
Много е ясно. Разполагаха с дронове. Лично се срещаха с европейската гранична полиция и участваха в залавяне и спасяване на мигранти, зарязани от каналджии. Камионите с дърва ги проверяваха за разрешително и следяха номерата им дали имат лиценз за това. Не на последно място, лъжите на кмета на Гинци говорят, че сериозно са пречели.
Били ли са заплашвани, страхували ли са се?
Мисля, че да, защото бяха много внимателни, но никога не споделяха, за да не се притесняваме.
About the Author
