В гръцката митология Клио е музата на историята. Дъщерята на Зевс и Мнемозина е тази, която пази паметта – не на богове и герои, а на обикновените хора. Името ѝ идва от „kleos“ – слава, но не шумната, а онази, която остава, защото е била част от нечий живот. Когато Renault кръщава модела си Clio през 1990 година, марката прави нещо нетипично за онова време – отказва се напълно от сухите цифрови обозначения на моделите си и избира лично име. Сякаш още тогава признава, че това няма да бъде просто пореден автомобил, а част от нечия истории.
Тридесет и пет години по-късно тези истории са вече над 17 милиона. Това е бройката продадени автомобили – достатъчно, за да направят Clio най-купувания френски модел за всички времена. Това не е успех, който идва поради щастлива случайност или заради агресивен маркетинг. Просто това е кола, която идва в точното време и правилната форма за хората, които я карат.
Като стана дума за истории, аз също имам своята с Clio. Трябва да е било през 2007 година, защото чаках с нетърпение да навърша 18 години и карах курсове за шофьорска книжка. Clio II беше първата кола на първия от компанията, който вече беше взел книжка. Идваше гордо с нея на училище, а ние я гледахме почти с религиозно уважение. Един ден отидохме с нея на откритото пространство пред зала „Фестивална“. Днес то е платен паркинг, но тогава беше неофициално място за първи маневри, гасене, потегляне и паркиране. Бяхме петима и всеки правеше по едно кръгче от стотина метра с Клио-то. Ако не се лъжа, бяхме на второто кръгче, когато се появиха полицаи, написаха ни актове и скоропостижно си тръгнахме с подвити опашки. Споменът и тръпката обаче останаха.
През годините Clio минава през няколко ясно различими етапа. Първото поколение наследява духа на „Петицата“ от 80-те, но вече с по-зрял характер. Clio е и сред първите автомобили в сегмента, произведени изцяло на роботизирана поточна линия – детайл, който днес звучи почти банално, но в началото на 90-те е знак за нова индустриална епоха. В същото време моделът въвежда технологии като мултипойнт инжекцион и по-мощни двигатели в клас, в който дотогава подобни неща не са били даденост.
След първото поколение Clio започва да расте заедно с очакванията към малкия автомобил. Второто поколение, представено през 1998 година, често се сочи като най-успешното в историята на модела – не толкова заради дизайна, колкото заради момента, в който се явява на пазара. Това е Clio, което вече спокойно може да бъде „единствената кола в семейството“. Появяват се ABS, въздушни възглавници, климатик – екстри, които тогава променят начина, по който хората гледат на компактния клас.
Clio III идва през 2005 година и прави още една крачка напред – автомобилът става осезаемо по-зрял, по-тих и по-солиден. Това е поколението, в което Clio започва да се усеща като „малък голям автомобил“, с повече внимание към безопасността и комфорта. Неслучайно именно тогава моделът започва масово да се появява и като служебна кола – практична, лесна за поддръжка и достатъчно универсална.
През 2012 година Clio IV бележи сериозна визуална промяна, а Renault ясно заявява нов дизайнерски език – по-смел, по-емоционален, с ясно разпознаваема предница. Clio вече не е просто рационален избор, а автомобил с характер. Това поколение започва да говори повече за стил и индивидуалност, без да губи практичността си.
Clio V, представено през 2019 година, надгражда тази линия с по-добро качество на интериора, повече технологии и по-завършено усещане зад волана. Това е автомобилът, който подготвя почвата за следващата голяма крачка – към електрификацията и дигитализацията, без резки завои и експерименти.
И така стигаме до 2026 и Clio VI, който опитва да обобщи философията на Renault за сегмент В – този на малките и компактни автомобили. Въпреки популярността на SUV-тата, сегмент B си остава гръбнакът на европейския пазар с над 2 милиона продадени автомобила годишно, или около 33% от всички продажби. При Clio VI виждаме сходства както с електрическите Renault 5 и Renault 4, така и с по-големите модели в хибридната гама като Captur.
Clio VI идва и в точния момент – във време, в което все повече хора живеят в големи градове, търсят по-лесно паркиране, добра свързаност и реална ефективност, а не просто цифри на хартия. Неслучайно моделът остава най-продаваното Renault в Европа и в България, както и популярен избор за служебен автомобил.
Тествахме Clio във версия full hybrid E-Tech, която е един от най-интересните аспекти на настоящото поколение. Това не е „мек хибрид“, нито plug-in с кабели и зарядни станции, а пълноценен хибрид, който работи самостоятелно. В основата му стои 1,8-литров четирицилиндров бензинов двигател, комбиниран с електромотор и малка батерия от 1,4 kWh. Резултатът е система с обща мощност 160 к.с., която в града много често се движи изцяло на ток, а извън него комбинира двата източника почти незабележимо. Не мислиш за това кога кой двигател работи – просто караш. И точно в това е идеята.
По данни на производителя средният разход може да падне до 3,9 литра на 100 км. В нашето пътуване – с магистрала, планински пътища, лошо време и натоварен трафик – бордовият компютър отчете около 4,5 литра на 100 км, което е напълно реалистичен и впечатляващ резултат.
За да изпитаме възможностите на Clio VI, се впуснахме в каране до гръцкия град Драма, но не и преди да обърнем внимание на визията.
Настоящото Clio е пораснало – със 7 см в дължина (4116 мм), с по-широка следа и до 18-инчови джанти, но със запазено междуосие и осезаемо по-просторен интериор.
Дизайнът, вдъхновен от прототипа Emblème, залага на агресивна предница, характерна решетка с логото и LED светлини, които придават леко ретро вайб, без да изглеждат ретро – много приятно на фона на иначе модерния силует. Страничните линии правят автомобила да изглежда различно от различни ъгли – понякога по-спортен, понякога по-елегантен. Коефициентът на аеродинамично съпротивление е 0,30, което също е постижение за този клас.
Интериорът продължава тази линия. Двата 10-инчови екрана са ясни, логични и подредени така, че не ти отнемат вниманието от пътя. Тук е мястото да се спомене и бутонът MultiSense – с едно натискане автомобилът сам сменя режимите си между Eco, Comfort и Sport, като адаптира реакциите на педала, управлението и цялостното усещане. Това е още един детайл, който те кара да не мислиш излишно.
Много приятно е наличието на физически бутони, които са там, където очакваш да бъдат. Самото управление напомня това на смартфон и период за адаптация на практика няма – веднага знаеш кое къде е и какво може да направиш. Още по-ценна е свързаността с Google, която прави всичко по-интуитивно – от навигацията до календара, в който можеш да си добавим среща още докато чакаме на червен светофар. Много ценен е и достъпът до над 100 приложения чрез Google Play, които ни позволяват да гледаме финала на Australian Open в колата, докато чакаме детето да свърши баскетболната си тренировка. Да, говоря от опит.
Освен това, от лятото, Google Assistant ще бъде заменен от Google Gemini, така че ще можете да си говорите свободно, вместо да се налага да давате конкретни команди.
По пътя към Гърция, съчетан с доста лошо време, адаптивният круиз контрол бързо се превърна от „екстра“ в нещо, без което не ти се кара. Важно уточнение – той е наличен още от базовото ниво на оборудване, което не е нещо обичайно за този сегмент. Clio разполага с общо 29 системи за активна и пасивна безопасност, много от които дебютират именно в сегмент B.
Колата поддържа дистанция, следи лентите и реагира плавно, без резки намеси. Това са системи, които не са хубави само на хартия – те могат реално да спасяват животи.
Хубав пример дойде от вътрешната камера, която следи шофьора. Малко преди да пристигнем, тя явно усети, че се прозявам прекалено често и на няколко пъти ме предупреди да спра за почивка.
Направих го няколко минути по-късно. Драма ни посрещна с тишина и зеленина. Градът се намира в Североизточна Гърция, в подножието на планината Фалакро, и името му няма нищо общо с драма в съвременния смисъл на думата. Напротив – това е едно от най-спокойните места в региона.
Символът на града са изворите на река Агиа Варвара – парк с вода, дървени мостчета и кафенета, който изглежда почти нереално подреден. Настанихме се в хотел, който в миналото е бил фабрика за тютюн – напомняне за времето, когато Драма е била важен индустриален център.
На следващата сутрин поехме към Кавала – по-популярния град в региона, построен амфитеатрално на хълм над морето. В последните години доста българи си купиха имоти именно там, а за мен градът е специален и защото баба ми има корени от Кавала. Търсехме добра локация за снимки на автомобила и я намерихме, макар че в желанието ми да направя добър кадър изпуснах телефона си в дълбока и кална локва. Добрата новина – оцеля.
На връщане към София вече бях на задната седалка. Пространството е изненадващо добро за този клас и прекарах почти два часа в сън – нещо, което казва много за комфорта. Багажникът, с обем до 391 литра (и до 1176 литра при свалени задни седалки), е отличен за сегмента си. Това не е комби, нито SUV, и не се опитва да бъде такъв, но спокойно побра куфарче и три раници – напълно достатъчно за подобно пътуване.
Clio VI използва и все повече материали от кръговата икономика – от текстила на седалките до елементи от таблото, броните и джантите. Това не се натрапва визуално, но добавя още едно ниво смисъл към автомобила – усещането, че е създаден с мисъл не само за днес, но и за утре.
Гамата включва три нива на оборудване – evolution, techno и esprit Alpine. Още базовата версия предлага 16-цолови джанти, 10-инчова OpenR Link мултимедия с безжична репликация на смартфон, електрическа ръчна спирачка и адаптивен круиз контрол. Techno добавя алуминиеви джанти, вградени Google услуги, автоматичен климатик и HD камера за паркиране, а esprit Alpine идва с 18-цолови джанти, спортни детайли, разширени асистиращи системи, предупреждение за сляпа точка и индукционно зареждане. Цветовата гама включва бяло, черно, синьо, червено, зелено и две разновидности на сивото.
На връщане Clio вече не беше „тестов автомобил“, а просто колата, в която пътуваме. И това всъщност казва най-много. Когато престанеш да мислиш за режимите, екраните и бутоните, и просто караш. Цената започва от 19 900 евро, а тестваната от нас версия с всички възможни екстри излизаше 30 720 евро с ДДС.
About the Author
