В становище до председателя на Народното събрание и правната комисия в парламента Омбудсманът на България „изразява тревога, че е възможно български граждани, живеещи извън страната и вече дали гласа си на предходни избори, да са затруднени или дори лишени от това си право“. Въпросното становище е било изпратено във връзка с промените в Изборния кодекс, които ограничават до 20 секциите за гласуване в държави, извън Европейския съюз – идея, лансирана от „Възраждане“ и приета от ГЕРБ, ИТН и БСП.
Въпросният документ не е качен на страницата на Народното събрание към законопроекта. За него се разбира от отговор на жалба от организация на Изборни доброволци във Великобритания, подписан от зам.-омбудсманката Мария Филипова.
Тя потвърждава опасенията на изборните доброволци, като разказва за изпратеното становище до Народното събрание.
„Отбелязано бе, че Изборният кодекс би следвало да гарантира безпрепятственото реализиране на избирателното право като основно конституционно право в една демократична и правова държава. Това право може да бъде упражнявано само по един единствен начин – чрез гласуване, и ограничаването и законодателното поставяне на препятствия пред гласуването е неприемливо.
В заключение, като защитник на правата и свободите на гражданите, омбудсманът призова при обсъждане и гласуване на разпоредбата да се съобразят конституционно гарантираните права на гласоподавателите и да не се допуска ограничаване на основни права на гражданите.
Бе отбелязано, че е особено важно законодателно да се гарантират възможностите на гражданите свободно и спокойно да упражнят правото си на вот, за което да бъдат създадени достатъчен брой секции в чужбина“, се казва още в отговора на Филипова. Писмото е изпратено до парламента преди окончателното гласуване на промените в Изборния кодекс.
Въпреки това и други отрицателни становища депутатите от ГЕРБ, БСП и ИТН подкрепиха предложението на „Възраждане“, с което се ограничиха до 20 секции в държавите извън ЕС извън консулските и дипломатическите представителства на България.
За да влязат в сила, поправките в Изборния кодекс трябва да бъдат одобрени от президента Илияна Йотова. Тя може да наложи вето, а за преодоляването му са нужни поне 121 гласа в парламента. ГЕРБ, „Възраждане“, ИТН и БСП ги имат, освен ако социалистите не променят позицията си след избора на нов лидер – Крум Зарков. Той не е народен представител и тепърва ще се разбере дали действащите депутати ще се съобразяват с позициите му.
ГЕРБ си спази „ангажимента“ към „Възраждане“ и оряза правото на глас в чужбина