България пропада в „Индекса за възприятие на корупцията“, публикуван от Transparency International, до най-ниската си позиция от 14 години насам.
Страната се срива до 84-то място сред 182 позиции и отново се нарежда на последните места в Европейския съюз, заедно с Унгария, като само за една година е паднала с три места.
Индексът се изготвя на базата на проучвания и данни от 13 независими източника, включително Световната банка, Световния икономически форум и др.
Докладът посочва отслабването на институционалната среда като ключов фактор за влошаването на показателите. Закриването на Комисията за противодействие на корупцията, забавянето при избора на ръководства на ключови регулаторни органи и замразяването на националната антикорупционна стратегия допълнително ерозират механизмите за отчетност и контрол.
Наред с институционалните дефицити, в анализа се акцентира и върху нарастващия натиск върху гражданското общество. Авторите припомнят временната анкетна комисия за дейността на Джордж и Александър Сорос и техните фондации. Според тях тези процеси отслабват обществените корективи и намаляват прозрачността в управлението.
Корупцията остава и сериозен икономически риск.
Данните, цитирани в доклада, показват, че 55% от компаниите в България определят корупцията като значим проблем за дейността си, а 89% я възприемат като широко разпространена.
Това води до изкривяване на конкуренцията, тъй като достъпът до обществени поръчки и административни услуги често се възприема като зависим от неформални връзки, а не от обективни критерии. В такава среда инвестиционните решения се отлагат, а бизнесът е принуден да калкулира корупционния риск като част от разходите си.
Несигурността и липсата на предвидимост отслабват доверието на инвеститорите, възпират дългосрочните вложения и поддържат високи нива на сива икономика и недекларирана заетост. Това от своя страна увеличава рисковете от пране на пари и подкопава финансовата стабилност.
В световен мащаб индексът отчита спад на средните стойности и в редица утвърдени демокрации, което според авторите е свързано с отслабване на демократичните институции и на независимите регулатори. Разликата е, че при държави с по-висок институционален капацитет негативните процеси се компенсират по-бързо, докато в България те се наслагват върху вече съществуващи дефицити.
„Прозрачност без граници“ предупреждава, че без реформи, насочени към укрепване на върховенството на правото, гарантиране на независимостта на институциите и реално прилагане на антикорупционните механизми България подлага на риск икономическото си развитие и устоите на демокрацията.
About the Author
