Все повече хора без актьорски опит се появяват в големи филмови продукции. Вместо да разчитат единствено на утвърдени имена, някои режисьори избират лица извън професията в търсене на по-голяма автентичност на екрана.
Такъв е случаят с Marty Supreme на Джош Сафди – продукция, вдъхновена от живота на легендата в тениса на маса от средата на 20 век Марти Райсман. Във филма, редом до Тимъти Шаламе, участват и редица непрофесионалисти, подбрани заради личния си опит.
Шаламе разказва, че по време на снимките на една сцена се е опитвал да ядоса партньора си – статист без актьорски опит – но реакцията не идвала. След още един дубъл мъжът му отвърнал: „Току-що излязох от затвора след 30 години. Наистина не искаш да се закачаш с мен. Не искаш да ме видиш ядосан.“ Актьорът си спомня, че се обърнал към режисьора: „Кой стои срещу мен, за бога?“
Сафди не е изключение. Пол Томас Андерсън също използва хора без предишен актьорски опит в One Battle After Another. Макар филмът да включва имена като Леонардо ДиКаприо, Шон Пен и Бенисио дел Торо, в него се появява и Джеймс Рейтърман – пенсиониран агент от Сикрет сървис и разследващите служби към Министерството на вътрешната сигурност на САЩ, забелязан от Андерсън в документалната поредица Тhe Trade.
Двамата режисьори продължават традиция, в която непрофесионалистите се избират заради автентичност. С корени в ранното съветско кино и италианския неореализъм, тази практика отново се утвърждава като осъзнат творчески избор, пише The Guardian.
Въпреки че няма актьорски опит, Рейтърман подхожда към ролята на полковник Данвърс с пълна отдаденост. „Това е работа и трябва да се работи сериозно“, казва Рейтърман пред The Guardian. „Хубавото при Пол е, че той обича пълноценното сътрудничество. Даде ми свобода заедно с останалите актьори да импровизираме на момента.“
„Това е един от най-ценните актьорски съвети, които съм получавал, и дойде от г-н Андерсън. Той ми каза: „Джим, когато четеш сценария, не се фиксирай върху думите на страницата – мисли какво трябва да направиш в конкретния момент.“ Честно казано, можех да уча години в киношкола и пак да стигна до същото, но когато го чуеш от човек като Пол Томас Андерсън, това променя перспективата ти.“
Рейтърман говори с възхищение и за професионалните актьори в One Battle After Another, които, по думите му, са го приели без предразсъдъци. „Това са актьори от най-висока класа, които нямат никакъв проблем да те вземат под крилото си, да се отнасят с теб като с член на семейството и да искат ти да се развиеш така, че целият проект да израсне заедно с теб“, казва той пред изданието.
В One Battle After Another участва и Пол Гримстад – музикант, писател и преподавател по хуманитарни науки в Йейлския университет. 52-годишният Гримстад казва пред The New York Times, че „актьорството беше изключително забавно“, и допълва, че дългогодишният му опит като университетски преподавател му е помогнал. „В преподаването има елемент на изпълнение пред публика.“, обяснява той.
Гримстад се появява и в Marty Supreme, чието действие се развива основно в Ню Йорк в началото на 50-те години на 20 век. Сред останалите участници, които не са професионални актьори, са бизнесменът Джон Катсиматидис, бившите баскетболисти Джордж Гервин и Трейси Макгрейди, есеистът Пико Айър, драматургът Дейвид Мамет, дизайнерът Айзък Мизрахи, инвеститорът от Shark Tank Кевин О’Лиъри и френският въжеиграч Филип Пети.
„Хареса ми. Работихме до полунощ, една сцена я снимахме по 20 пъти. Сафди е перфекционист и уважавам хора, които държат на съвършенството“, допълва той.
Филип Пети, който през 1974 г. преминава по въже между кулите близнаци на Световния търговски център, казва, че много режисьори търсят „свежестта“ на непрофесионалистите. Липсата на обучение понякога е недостатък, но когато човек без опит поеме важна роля, резултатът може да бъде изненадващо добър.
Бившата баскетболна звезда Трейси Макгрейди смята, че хора като него носят нещо истинско на екрана: „Аз просто бях себе си и внесох личния си опит. Понякога тази естественост добавя нещо специално.“
Джордж Гервин, легенда на San Antonio Spurs, разказва, че се е запознал със Сафди на колекционерско изложение, а малко по-късно получил обаждане от студиото с покана за роля във филма.
Как реагират утвърдените актьори, когато трябва да работят с хора без опит? Отговор дава Дженифър Вендити – кастинг директор на „Marty Supreme“, номинирана за „Оскар“ в новата категория за най-добър кастинг именно за работата си по филма. Според нея в началото това може да бъде смущаващо за добре обучен актьор, защото партньорът му не следва утвърдените правила.
„Но Джош създава толкова защитена и спокойна среда, че те му се доверяват и разбират, че именно тази непредвидимост добавя нов пласт към изпълнението им“, казва тя.
По думите ѝ процесът действа и в двете посоки. „Партньорът в сцената издига тези хора. Тимъти влиза във всяка сцена с огромна отдаденост, фокус и контрол. Те стават по-добри, защото са срещу актьор, който поставя висока летва – и така взаимно се надграждат.“
Работата с непрофесионалисти има дълга традиция. Още в ранното съветско кино – във филми като „Броненосецът Потьомкин“ и „Октомври“ на Сергей Айзенщайн – режисьорите разчитат на хора извън актьорската професия. Италианският неореализъм, например „Крадци на велосипеди“ на Виторио де Сика, също често използва непрофесионалисти, за да представи живота на работническата класа, като по-късно диалозите са озвучавани от професионални актьори за по-голяма яснота и емоционална прецизност.
Сред по-късните примери от САЩ и Великобритания са „The Best Years of Our Lives“ с Харолд Ръсел – ветеран от Втората световна война, загубил и двете си ръце; „The Killing Fields“ с Хаинг С. Нгор – камбоджански лекар и оцелял от геноцида; както и „United 93“ на Пол Грийнграс, в който реални диспечери и представители на авиационните и военните служби играят самите себе си, като пресъздават събитията от 11 септември 2001 г.
„Marty Supreme“ и Тимъти Шаламе в преследване на величието
Номинациите за BAFTA 2026: Кои филми ще се борят за наградата? (Пълен списък)
Актьорите, филмите и сериалите, които спечелиха „Златен глобус“ (пълен списък)
About the Author
