Ако сте гледали дори малко фигурно пързаляне на Зимните олимпийски игри, вероятно сте забелязали Беноа Ришо. Той е човекът, който седи до почти всеки състезател след тяхното изпълнение, когато се обявяват резултатите.
В един момент е до американеца Максим Наумов, в следващият до френския Адам Сиао Хим Фа, после до канадеца Стивън Гоголев, след това с мексиканеца Донован Карийо. И всичките в различни екипи на национални отбори.
Ришо е хореограф на общо 16 състезатели в Милано – 12 индивидуални фигуристи и четири двойки от 13 държави.
Няма правило, което да забранява на треньорите да работят с различни състезатели. Той разполага с около 10 якета на различни националности, които сменя според това кой излиза на леда.
Просто нося всички якета и ги сменям бързо, казва Ришо пред NBC News.
„Хората от федерациите или ръководителите на отборите ми помагат и правим бързи смени. Понякога е спокойно, а понякога става доста щиро, когато участниците са един след друг.“
В един от състезателните дни тази седмица, той носи мексиканско яке за Карийо, а веднага след това го сменя с японско за Као Миура. По-късно трябва светкавично да свали екипа за грузинския състезател Ника Егадзе и да облече червено-бяло-сините цветове за Наумов.
Ришо казва, че усилието си струва, за да се подчертае държавата на всеки състезател.
„Знам, че някои треньори предпочитат обикновени дрехи. Но Олимпийските игри са специален момент, в който трябва да се цени различието между хората“, казва хореографът. „Това е красиво, всяка страна има различна култура. Когато се появя на екрана, искам да го показвам.“
Макар днес да изглежда като един от най-търсените хора в спорта, неотдавна Ришо не е можел да си намери клиенти.
Бивш състезател по фигурно пързаляне от Лион, Франция, той никога не се е класирал по-напред от седмо място на световно юношеско първенство. През 2013 г. се насочва към треньорската работа и разказва, че през първата си седмица е имал само една тренировка от 25 минути. Постепенно започва да привлича клиенти, но те са далеч от днешните олимпийци.
Не започва с елитни състезатели, защото все още е неизвестен.
„Първата ми работа беше буквално с хора на по 70 години. Започнах с една баба. Учех възрастни хора да карат кънки.“
По-късно започва работа с латвийския фигурист Денис Василевс на юношеско ниво и чрез препоръки и успехи името му набира популярност. През последното десетилетие се превръща в един от най-търсените хореографи в света.
Ришо отдава бързия си възход на нагласа, която според него малцина имат.
„Правя каквото искам и не се опитвам да угаждам на съдии или публика. Ако имаме луда идея – правим я. Винаги намирам начин.“
„Едно от големите ми качества е, че правя нещата по различен начин. И това е свързано със страха. Искам да движа спорта напред, да променям стиловете и начина, по който хората гледат на фигурното пързаляне.“
Под „хора“ той има предвид и онези, които не са фенове на спорта, като баща му. Казва, че се стреми програмите му да бъдат по-вълнуващи и привлекателни за по-широка публика. „Там, където живея, на никого не му пука за този спорт и често мисля точно за тези хора.“
About the Author
