На 22 февруари православните християни отбелязват Сирни заговезни. Празникът поставя началото на най-дългите пости – великденските. Денят е известен още като Прошка, Сирница или Прощална неделя и винаги се пада седем седмици преди Великден.
Сирни заговезни е последният ден, в който са разрешени млечните продукти и яйцата. През следващите седмици риба може да се яде само два пъти – на Благовещение и на Цветница.
Сърцевината на днешния ден е във взаимното опрощение. Според традицията всеки трябва да поиска прошка от своите близки за нанесените волно или неволни обиди и огорчения. Молещият се за прошка казва казва “Прощавай”, а отговорът е “Просто да ти е, Господ да прощава”.
Вечерта семействата се събират около обща трапеза. Приготвят се баница със сирене, обредна пита, варени яйца, жито, бяла халва с ядки, печена тиква и сушени плодове.
Един от най-популярните обичаи е „хамкането“. На червен конец се връзва парче халва или варено яйце, което се завърта в кръг, а участниците се опитват да го захапят без ръце. Смята се, че който успее, ще бъде здрав през годината. В някои райони конецът след това се запалва и по горенето му се гадае каква ще бъде реколтата.
В много населени места се палят високи клади – обичай, познат като оратници. Младите прескачат огъня за здраве, а около пламъците се играят хора. Според народните вярвания огънят има пречистваща сила и предпазва от болести и бедствия.