Да се родиш в семейството на великия музикант Дейвид Боуи и супермодела Иман изглежда като сбъдната мечта.
За дъщерята на Боуи – Александрия, известна още като Лекси – обаче детството се превръща в кошмар.
Ненавременната смърт на баща ѝ през януари 2016 г. е само една от причините за срива ѝ – той започва много преди да научи за терминалната му диагноза.
15-годишната по това време Лекси е затворена за принудително лечение в последните месеци от живота на Боуи.
Дъщерята на Боуи и Иман за първи път разказа публично за проблемите си с психичното здраве, заради които родителите ѝ са се принудили да я изпратят на рехабилитация против волята ѝ още като тийнейджърка.
Лекси Джоунс (както е истинското фамилно име на баща ѝ) e родена на 15 август 2000 г. от брака на Дейвид Боуи и Иман. И двамата ѝ родители имат по още едно дете от стари връзки, но Лекси е единствената им обща дъщеря.
Самият Боуи има дълга история със зависимост към наркотици, която все пак успява да преодолее през 80-те години и да влезе в още по-продуктивен етап от кариерата и личния си живот.
Огромното медийно внимание към Боуи и Иман се отразява на дъщеря им.
Лекси твърди, че е изпратена на психотерапия още на 10 години, когато учителите и родителите ѝ забелязват, че „нещо не е наред“.
Тя споделя, че винаги се е чувствала „наблюдавана“ отвън. Опитите ѝ да създаде собствена идентичност и да открие приятели се сблъскват със съмненията ѝ, че останалите хора се интересуват от родителите ѝ, а не от самата нея.
По същото време тя получава и първата си паническа атака, която прераства в състояние на депресия – „сякаш умът ми се настрои срещи мен“.
На 12 години момичето развива булимия, след като започва да изпитва сериозни затруднения в училище и „не може да понася външния си вид“.
„Чувствах се ужасно. Чувствах се глупава, некомпетентна, безполезна, неподлежаща на любов. А фактът, че родителите ми бяха успешни, само влошаваше ситуацията“, казва тя.
Когато разбира, че баща ѝ се е разболял от рак, Лекси Джоунс е в първата си година в гимназията. Връстниците ѝ експериментират с алкохол и наркотици. Тя започва да ги използва, за да избяга от кошмара, в който съзнанието ѝ е попаднало.
„Правех всичко, което не трябваше да правя – и отгоре. Защото бях гневна, бях уплашена, бях парализирана, но поне бях свободна. Докато свободата ми беше отнета„, разказва тя в Instagram.
През 2015 г. Лекси е изпратена от родителите си в терапевтичен център за зависимости, без тя да е дала съгласието си.
Всичко става за минути. Тя разказва как баща ѝ, майка ѝ и кръстницата ѝ решават да направят интервенцията. Боуи прочита предварително написано писмо пред дъщеря си, което завършва с думите „Съжалявам, че се налага да го направим“.
В този момент двама здрави мъже влизат в апартамента и ѝ предлагат да тръгне с тях: „Можем да го направим по лесния начин, можем да го направим и по трудния начин“.
Лекси Джоунс разказва, че е реагирала със съпротива и крясъци, но мъжете са я сграбчили и са я вързали, за да я вкарат в автомобила си.
Оттам тя е изпратена далеч от дома си, в център за рехабилитация в дивата природа.
Служителите там я претърсват до голо и ѝ дават нови дрехи.
Терапията в природата е нещо, което я вади изцяло от живота, с който е свикнала дотогава. В продължение на три месеца тя има право да комуникира с близките си само веднъж седмично чрез писма. Дори тогава служителите на центъра имат право да преценяват с кого Лекси може да си пише.
В началото не ѝ разрешават да разговаря дори с останалите обитатели на къмпинга, докато нивото на опасността ѝ не бъде оценено.
Тя и останалите пациенти си готвят храна на огън, строят палатки и спят на открито в спални чували. Разрешено им е да се къпят само веднъж седмично.
Лекси твърди, че не е имало самостоятелно санитарно помещение, а пациентите са копаели дупки в земята далеч от къмпинга. „И всеки път, когато ходехме до тоалетна, трябваше да броим на глас, така че служителите да ни следят“.
Терапията, на която я подлагат, ѝ помага да се „отвори“, но не и да се излекува – тя споделя, че се е чувствала изложена и уязвима. Цялото преживяване е целяло „да отнемат всеки основен човешки комфорт и нужда“.
„Аз не бях там по своя воля. А когато ти не избираш промяната, трудно може да разбереш какво всъщност означава тази промяна“, споделя тя.
След периода в рехабилитационния къмпинг Лекси не се връща вкъщи, а е изпратена в друг терапевтичен център в Юта.
Всички дребни привилегии и свободи, които си е извоювала дотогава, се анулират. Изпитанията ѝ започват отначало.
На 15 години „прави грешката“ да целуне друго момиче – пациент и е наказана от възпитателите си с пълна комуникационна изолация в продължение на седмици.
Именно докато е в Юта, Лекси научава, че баща ѝ е починал – два дни след като са се чули за рождения му ден на 8 януари 2016 г.
Официалното съобщение за смъртта му гласи, че Дейвид Боуи е издъхнал, заобиколен от „цялото си семейство“.
Лекси споделя, че тази фраза я е сринала – защото пренебрегва истината за самата нея.
Тя признава, че лечението ѝ в Юта е било формиращ етап от живота ѝ, но на практика не е помогнало за преодоляване на зависимостите.
Скоро след като се прибира у дома, тя отново се връща към старите си навици и отново е принудена да влезе в рехабилитационен център.
Постоянното повтаряне на цикъла от „срив – терапия против волята – свобода – нов срив“ я карат да се чувства като „проблем, който хората си прехвърлят“.
„Трябваше да науча как да се лекувам, преди да се науча как да смятам. Но това е част от човека, който съм днес. Не разказвам просто история за травмата, а история за това как бях формирана от онова, което ме нараняваше, но и от силите, които изградих като реакция“, казва още тя.
About the Author
