Всяка история за оркестър обикновено започва в концертната зала, под прожекторите, с големи думи и още по-големи амбиции.
Но не и тази. Тази е родена на плажа – насред морския бриз и сините вълни, между каравани и в приятелски разговор.
Едно лято на Арапя Николай Стоев слуша как приятелите му Боян, Ясен и Борко се оплакват, че няма с кого да изсвирят Концерта за маримба и струнен оркестър на Емануел Сежурне. „Съберете оркестър и ще го направим. Аз ще дирижирам“, казва им Ники, без да подозира, че току-що се е впуснал в приключението на живота си.
Думите звучат почти като шега, но след няколко месеца телефонът му звъни. „Маестро, имаме оркестър. Ще дирижираш ли?“, чува в слушалката той.
Обещанието е обещание и така през юни 2023 г. на сцената на Националното музикално училище “Любомир Пипков” в София Тайният оркестър оживява.
А след това никой вече не е същият.
В началото съставът е предимно от ученици от музикалното училище. Днес картината вече е малко по-различна – ученици има, но в оркестъра свирят основно студенти, а някои от музикантите вече са завършили. Струнният състав е около 20 души, но когато програмата го изисква, ансамбълът расте и в него се включват и музиканти, които свирят на духови и ударни инструменти. „Например на концерта ни на 29 декември бяхме около 40 души”, казва Николай.
В началото обаче всичко е много по-скромно. Подготовката за първия концерт се осъществява в пълна тайна – в малка стая под земята в музикалното училище.
„Това беше “нередната” част“, признава Стоев. „Директорката разбра за нашите репетиции чак след концерта.“, смее се той.
Именно от тази малка конспирация се ражда и името на състава. Оркестърът всъщност няма име до момента, в който трябва да излезе на сцена за първия си концерт. Фотографката, която подготвя снимките за афиша, просто озаглавява кадрите: „Тайният оркестър“. Името пасва идеално и музикантите решават да го запазят.
Първият концерт
Цигуларката Александра Митева влиза в оркестъра почти случайно. „Посрещнаха ме в коридора с едни ноти. Казаха ми да чуя произведението и ако ми харесва, да дойда на репетиция”, спомня си тя. Постепенно групата започва да се оформя.
Музиканти, които до този момент се срещат по коридорите на училището, изведнъж се оказват рамо до рамо на сцената.
Истинското усещане идва в деня на концерта. Залата на музикалното училище се оказва тясна за публиката, дошла да чуе концерта за маримба на Емануел Сежурне и сюитата „Кармен“ за струнен оркестър и ударни.
„Хората не се събраха вътре“, спомня си Николай Стоев. „Стояха и слушаха от фоайето. Бяха над 300 души. Беше неочаквано за всички”, казва той.
„Беше магия“, допълва Александра.
След първия концерт идва втори, после трети, а след това броят им вече се губи.
Музика без граници
Днес Тайният оркестър вече има ясна структура – макар Николай да е диригент и ръководител, оркестърът работи по демократичен модел. Решенията рядко се взимат еднолично.
„Като ми предложат нещо, първата ми реакция е да пиша в групата на оркестъра и да попитам: какво мислите?“, казва Стоев
Репертоарът, солистите и концертите се обсъждат заедно. „Нищо не се прави насила. За да се получават нещата, всички трябва да го искат”, казва той. Репетициите обикновено са вечер и въпреки че всички в оркестъра учат, допълнителните занимания с Тайният оркестър не ги натоварват.
“Колкото и тежък ден да имаш, отиваш на репетиция и тази тежест ти пада от раменете“, казва Александра, която става част от състава, когато е в девети клас. Днес вече е студентка и продължава да свири с удоволствие в оркестъра. “Не съм го усещала като задължение. Това е нещо, което ти дава енергия.“, казва тя, макар че признава, че графикът им често е по-натоварен, отколкото човек би очаквал.
Една от целите на състава е да направи класическата музика по-достъпна за по-широка публика. Затова програмите често смесват стилове.
Между Бах и Моцарт се прокрадват “Purple Rain” и “Shallow” в аранжименти за струнен оркестър, които музикантите подготвят сами.
„Идеята е хората да чуят нещо познато, да им стане интересно и постепенно да навлязат в класиката”, посочва Николай. Понякога това води и до по-неочаквани проекти. „През юли имахме седем концерта, защото бяхме на турне с Орлин Горанов“, добавя той.
Когато музиката помага
Една от най-важните каузи за оркестъра е благотворителността. Още в началото оркестърът решава, че ще организира благотворителни концерти в помощ на болни деца. „Когато можеш да помогнеш, трябва да го направиш“, казва Николай Стоев.
Досега оркестърът е помогнал на две деца. Предстоящият на 21 март концерт е посветен на тригодишния Антон – дете с рядка генетична мутация, което се лекува в Турция, София и Самоков.
„Има реален шанс да се излекува“, казва Александра. „И това ни дава огромна мотивация.“ По думите ѝ тези концерти са най-емоционалните. „Енергията там е невероятна.“, допълва тя.
Именно енергията преди всеки концерт остава невидима за публиката. „Тя не може да се усети по запис, по телевизия или с видео в социалните мрежи. Тя трябва да се преживее на живо.“, казва Николай. „Това е емоция, която не може да се обясни.“, допълва Александра, която е и инициатор за това оркестърът да има канали в социалните мрежи, в които да показва, че зад официалните дрехи стоят обикновени млади хора.
Социалните мрежи обаче не успяват да предадат вълнението, което изпълва всички музиканти преди всеки концерт. „Има много силен адреналин, който се превръща във воля, никога в страх“, обяснява Николай. “Сълзите потичат едва след последния тон, когато видиш как публиката се изправя на крака”, допълва Александра.
Хаос зад кулисите
С времето оркестърът се превръща в нещо повече от музикален проект. „Вече сме като семейство и се разбираме без думи“, казва Николай. „Дава ми свобода, подкрепа и пространство за развитие“, казва Александра. „Получаваш още едно семейство.“
А както във всяко семейство, хаосът понякога е неизбежен.
Един от тях се случва по време на турне.
„Забравихме Васко в Добрич“, разказва Николай през смях. Оркестърът потегля към Балчик, а музикантът остава да се разхожда из града. „Накрая тичаше след автобуса по междуградския път, за да го догони, защото автобусът не можеше да обърне, за да го вземем”, спомня си и Александра.
Друг път, в Бургас, музикантите решават да се изкъпят в морето точно преди концерт. „Обличахме рокли и костюми със сол по телата и тичахме към сцената, за да се появим на нея 4 минути преди началото“, казва тя.
Признание и поглед напред
С времето усилията на Тайния оркестър започват да се забелязват и извън концертните зали. Съставът получава номинация за наградата „Музикант на годината“ на предаването „Алегро виваче“ на Българското национално радио – признание, което ги поставя редом до едни от най-утвърдените музикални институции в страната.
„За нас е радост просто да видим, че сме номинирани“, казва Николай Стоев. „Това означава, че хората са ни забелязали и че това, което правим, има отзвук.“
„За мен това означава, че сме докоснали много хора“, казва цигуларката Александра Митева. „Да бъдем в една класация със състави като Симфоничния оркестър на БНР е огромна чест. Самият факт, че сме там, вече е признание.“
Но разговорът за успехите неизбежно води и към въпроса за бъдещето. Александра не се колебае в отговора си. Всъщност именно оркестърът е променил плановете ѝ. „Аз трябваше да замина да уча в скандинавските държави“, разказва тя. „Точно тогава се появи оркестърът и си казах: оставам. Виждам сериозно бъдеще в него и нямам намерение да го напускам.“, казва Александра.
Николай също мисли за бъдещето на проекта като за нещо, което трябва да надживее сегашния си състав. Затова и вратата на оркестъра винаги е отворена за нови музиканти. А най-важният критерий, за да станеш част от неговото семейство е характерът. „Ако човек има желание, може да се научи на всичко.“, казва Николай.
Уроците на един оркестър
Самият Николай признава, че и той е научил много от този проект.
„Понякога човек трябва да е малко нахален, за да му се получат нещата. Чух поне хиляда пъти, че тази работа с оркестъра няма да стане”, казва Николай. С времето обаче разбира, че много от ограниченията съществуват само на думи.
„Всъщност доста неща са възможни. Просто трябва някой да повярва.”
Александра формулира урока по друг начин: “С търпение и вяра в процеса нещата се получават”.
Преди две години никой от тях не си представя, че след концерта в залата на музикалното училище ще последват турнета, големи сцени и участия из цяла България. Днес те просто продължават да работят и отправят покана към всеки, който никога не е бил на класически концерт:
“Просто ела и го преживей.“
„И не е нужно да идваш с костюм. Нормални дрехи стигат.“, завършва с усмивка Николай.
About the Author
