Около 24% от хората в България живеят с някаква форма на физическо увреждане. Това са стотици хиляди потенциални зрители, които остават извън културния живот, защото средата не е създадена за тях.
Колективът на Театър „Хенд“ в Пловдив обаче решава да промени това.
Започва с три безплатни представления. В началото на 2026 г. театърът предлага представления с аудиоописание за хора с нарушено зрение, субтитри на български и жестомимичен превод за хора с увреден слух, както и субтитри на английски за чуждестранна публика, за да може един и същ спектакъл да бъде преживян от зрители, които досега не са имали достъп до театрално изкуство.
В началото инициативата се осъществява с подкрепата на Община Пловдив в рамките на проекта „Отново заедно“,
На сцената са представени спектаклите „Шекспир x 5“, „Криворазбраната цивилизация“ и „Една голяма, седем малки“ в адаптиран формат, който позволява на различни публики да участват пълноценно в преживяването.
Първите три събития събират над 200 зрители, сред които десетки със слухови затруднения, нарушено зрение или такива, които не говорят български език.
Театър „Хенд“ е независим театър с над 15 години активна дейност и утвърден стил в клоунадата и сатирата.
Няколко месеца по-късно зад идеята застават десетки организации, експерти и общности, обединени около една кауза – театърът да бъде достъпен за всички. Сред тях са Съюзът на слепите в България – Пловдив, Съюзът на глухите в България, Access Drum, Националната асоциация на преводачите на жестов език, Националният център за рехабилитация на слепи, АРДУС, както и редица експерти и организации в сферата на социалните иновации и дигиталната достъпност. Те определят инициативата „Театър за всички“ като работещ модел за културна и социална иновация.
Темата за достъпността става все по-актуална в Европа. През последните години Европейският съюз въведе нови регулации и стандарти, включително Европейския акт за достъпност, които постепенно променят начина, по който институциите мислят за културната и дигиталната среда.
В Театър „Хенд“ този процес започва интуитивно – не като административно изискване, а като естествено развитие на работата с публиката. Въпреки че инициативата се оказва в синхрон с новата европейска посока за културна и социална достъпност, „Театър за всички“ не е социална услуга и не е форма на социално подпомагане.
Фокусът остава там, където винаги е бил – в културата, в театъра, в срещата между сцената и публиката.
След първите три събития инициативата вече се развива в посока изграждане на устойчив модел за достъпност – както в самите представления, така и в дигиталната среда и комуникацията с различни публики.
Следващата стъпка е разширяване на партньорствата, създаване на повече адаптирани представления и привличане на хора от общностите като активни участници – не само като публика, но и като създатели на идеи и решения.
В крайна сметка въпросът не е само в достъпността. Въпросът е кой има право да бъде част от културата.
И когато сцената се отвори истински, се осъществява нещо много по-голямо от едно представление – създава се пространство, в което различни хора започват да се срещат и да създават общо преживяване.
About the Author
