Колекция от шедьоври на изкуството от 20 век на стойност милиарди долари, включително безценна картина на Пикасо, днес е в Техеран – един от най-опасните градове в света в момента.
До голяма степен това се дължи на световната криза на горивата заради политиката на ОПЕК от 1973 г. Тогава цената на петрола се увеличава четирикратно, икономиката на САЩ е силно разклатена, а Иран по време на шах Мохамед Реза Пахлави натрупва огромни печалби като производител на петрол.
Пазарът на произведения на изкуството внезапно се променя. Най-големите купувачи вече не са в Ню Йорк, а в Близкия изток.
Едно от най-значимите произведения, придобити в този период – The Painter and His Model на Пабло Пикасо – остава собственост на Иран и до днес, разказва Bloomberg.
Картината от 1927 г. често е наричана „най-важното произведение в света, което не може да бъде видяно“.
Според изкуствоведите именно тази картина подготвя почвата за най-известната творба на Пикасо — „Герника“ (1937 г.), образ на град под разрушителна въздушна бомбардировка.
Тhe Painter and His Model пристига в Техеран благодарение на Фара Пахлави — съпругата на шаха на Иран.
Тя е страстен ценител на изкуството и си поставя за цел да утвърди страната си като значим културен център.
По нейна инициатива е създаден Музеят за съвременно изкуство в Техеран, а в продължение на години тя активно търси и придобива произведения, с които да го изгради.
Фара Пахлави разполага както с необходимите средства, така и с личния чар да я придобие от швейцарския търговец Ернст Бaйелер през 1977 г. По това време, когато Ню Йорк все още се възстановява от дълговата криза от 1975 г., а MoMA изпитва сериозни затруднения при набирането на средства.
Колекцията на Пахлави се подбира според качеството, стойността и рядкостта на произведенията.
Бюджетът за произведенията на изкуството от 1975 и 1977 г. с приходи от продажбата на петрол е между 25 и 30 милиона долара.
Към 2018 г. произведенията, събрани от Фара Пахлави, вече се оценяват на около 3 милиарда долара. През 2026 г. вероятно струват значително повече.
За сравнение, ако тези 30 милиона долара бяха останали под формата на петрол, днес те биха се равнявали на около 300 милиона долара — многократно по-малко от стойността на самата колекция.
След ислямистката революцията от 1979 г. Иран спира да купува произведения на изкуството за музея.
По време на размириците куршум поврежда скулптура на Хенри Мур в двора, а портрет на Фара Пахлави от Анди Уорхол е разрязан с нож.
Въпреки това новият режим запазва колекцията почти изцяло непокътната и я съхранява в подземните хранилища на музея.
Понякога отделни произведения напускат страната. През 2012 г. картината на Джаксън Полък Mural on Indian Red Ground е дадена за изложба в Япония.
През 2010 г. The Painter and His Model е показана в Швейцария, в Kunsthaus Zürich – това е първият път от 78 години, в който платното е показано пред публика.
Едва след изложбата в Цюрих става ясно колко значимо е това произведение.
Посетителите, които успяват да стигнат до изложбата в Цюрих, виждат необичайно мрачна картина. Платното е наситено с насилие и усещане за ужас.
Въпреки изобразената гола фигура, иранският теократичен режим допуска картината да бъде показвана публично. През 2025 г. тя е централна част от изложбата „Пикасо в Техеран“, която привлича 55 000 посетители за едва 15 дни.
About the Author
