Линдзи Вон отново е тук – звездата на ски спортовете се снима за корицата на Vanity Fair само месец и половина след падането си на пистата в Кортина по време на последните си Олимпийски игри.
41-годишната американка не се предава за нищо на света, дори след тежката контузия, която преживя на 8 февруари.
Ако видите само белите лепенки върху левия ѝ крак, може да решите, че катастрофалният инцидент вече е в миналото.
Цялото ѝ интервю обаче издава огромната болка и цената, която Линдзи Вон плаща заради тежката си травма.
Причината за падането на Линдзи Вон беше преплитането на ръката ѝ в една от вратите на пистата в Кортина. Тя се преобърна с много висока скорост и падна тежко.
Левият ѝ крак беше счупен на три места. Ските ѝ не се освободиха при падането, което е усукало крака и допълнително е претоварило костите и меките тъкани. Публиката край трасето видя как тя остана неподвижна, без да може да свали екипировката си заради силната болка, която я караше да крещи.
Медицинският хеликоптер я отвежда първо до спешен център край трасето, където поставят шина на крака ѝ, след което я транспортират в болница. Болката обаче е неконтролируема.
Дори след приема на обезболяващи Вон не може да издържи.
Скенерът показва тежка фрактура, която изисква незабавна операция за стабилизиране на костите.
Скиорката е преместена отново, този път в по-голяма болница в Тревизо, където е мобилизиран екип от 20 души.
Първата операция преминава успешно, но няколко часа след прехвърлянето на Линдзи Вон в интензивното отделение състоянието ѝ се влошава рязко.
Кракът ѝ започва да се подува постепенно, а болката не се повлиява дори от комбинация от много силни обезболяващи – фентанил, морфин и оксикодон.
Лекарите разпознават белезите на т.нар. компартмент синдром – опасно състояние, при което налягането в мускулните отделения се повишава до степен, че прекъсва кръвоснабдяването. Рискът за загуба на крака става все по-голям.
Това води и до втората операция, при която хирургът разрязва съединителната тъкан около мускулите, за да освободи налягането и да възстанови кръвния поток.
Вон остава в интензивното отделение с отворени разрези на крака. Третата операция е за частично затваряне на раните, а четвъртата – за възстановяване на кожата и меките тъкани, доколкото е възможно.
Линдзи Вон разказва как престоят в италианската болница допълнително е усложнил възстановяването ѝ. Медицинският персонал я посещава на всеки три часа, което не ѝ позволява да се наспи, болката остава постоянна, а Вон дели стая с други оперирани хора. Американката има ограничен контакт с близките си.
След като състоянието ѝ е стабилизирано, тя е транспортирана със специализиран медицински полет до САЩ.
Нормалното пътуване не е възможно – тя е обездвижена, все още носи катетър и е в тежко следоперативно състояние.
На 20 февруари в клиниката Steadman в Колорадо ѝ е направена основната реконструктивна операция – шестчасова интервенция, която окончателно фиксира фрактурите. Това е ключовият момент в лечението, който определя шансовете за възстановяване на крака.
Почти месец след инцидента в Италия Линдзи Вон се прибира у дома, но продължава да прекарва часове наред в рехабилитация.
Днес тя казва, че не иска да бъде запомнена само с падането си.
„Никой друг не е постигал това, което аз съм направила преди Олимпиадата. Аз бях номер едно в ранглистата. Никой не си спомня, че аз побеждавах„, казва тя пред Vanity Fair.
В профила си в Instagram тя показва, че продължава да прави фитнес упражнения въпреки натрошения си ляв крак и счупения си десен глезен.
Тя се движи в инвалидна количка, прави по два часа физиотерапия всяка сутрин, след това се подлага на терапия в барокамера и продължава с допълнителни упражнения.
Болкоуспокояващите вече са спрени, но физическата и психическата травма остават.
Вторият участник в интервюто е Том Хакет – главният лекар на отбора на САЩ по ски и сноуборд, човекът, който взема най-важните решения в момента, в който Линдзи Вон пострада.
Той я придружава през цялото време и свидетелства за хаоса и наплива на папараци и фенове, които опитват да разберат какво се е случило с Вон.
Според него ситуацията е била на ръба на необратими последици – ампутация или спасяване на крака, но загуба на функциите му.
Хакет остава с нея по време на кризата, координира лечението в Италия и по-късно прави 6-часовата операция на Вон в Америка.
Линдзи Вон не смята, че е допуснала грешка със завръщането си на пистата през февруари – само месец след като беше преживяла скъсване на предните кръстни връзки на левия си крак.
Днес тя говори много предпазливо за бъдещето си, но и не е готова да се откаже от състезателната си кариера.
„Не обичам да затварям вратата към нищо – защото човек не знае какво ще се случи. Нямам представа как ще се развие животът ми след 2, 3 или 4 години. Тогава може да съм родила две деца. Може и да нямам деца и да искам да се състезавам отново. Може би ще живея в Европа. Може да правя какво ли не“, казва тя.
Надеждата обаче е последвана от осъзнаване на реалността.
„Трудно ми е да преценя след тази травма. Много е ш*****. Наистина мисля, че това беше ужасен последен опит за край на кариерата ми. Карах само 13 секунди. Но това бяха наистина добри 13 секунди“.
About the Author
