- Инфлацията в България за 2026 г. може да стигне до 3,7% средногодишно ниво заради повишените цени на горивата след конфлика в Близкия изток.
- Икономическият растеж се очаква да е 3% през 2026.
- Средните цени на петрола, природния газ и електроенергията вероятно ще достигнат своя връх през второто и началото на третото тримесечие на 2026, след което ще се понижават.
Това показва базисният сценарий в анализ на Българската народна банка за макроикономическите ефекти от войната в Иран, затварянето на Ормузкия проток и несигурността на пазарите.
БНБ публикува оценката заради потенциалните последици от кризата в Близкия изток върху инфлацията в България.
Анализаторите на централната банка са провели симулации и за още два по-неблагоприятни сценария, при които теоретично се допуска, че първоначалният шок с цените на енергийните суровини ще е по-голям, смущенията по веригите на доставки ще са по-продължителни и международните финансови пазари ще действат в среда на по-висока несигурност.
Ето какво представляват трите сценария:
Базисният сценарий: Инфлацията може да стигне до 3,7% за 2026
Войната в Иран вече увеличи цените на енергийните суровини, но БНБ допуска, че поскъпването ще стигне до своя пик към средата на 2026 г. и след това ще започне да се понижава.
Върховите стойности на средните тримесечни цени, които БНБ прогнозира в този сценарий, са:
- нефт – около 90 щатски долара за барел
- газ – 59 евро за мегаватчас
- електроенергия – 141 евро за мегаватчас.
Инфлацията ще се ускори до 4% в края на 2026, а средното ѝ годишно ниво ще е 3,7% (при 3,5% за 2025 г.).
Ефектът от войната ще се пренесе върху цените на транспортните горива, а те ще засегнат цените на други основни групи от потребителската кошница през втората половина на 2026.
Нарастването на разходите за труд и силното частно потребление също ще допринесат за повишаването на инфлацията.
През 2027 г. БНБ очаква тя да се забави до 3,2% средно за годината и да се запази на това ниво през 2028.
Банката обаче акцентира на един скрит риск за повишение на инфлацията през 2028 г. – предвиденото въвеждане на европейската схема за търговия с емисии 2.
„Без успоредното въвеждане на фискални компенсаторни мерки за засегнатите домакинства, (ЕСТЕ 2) води до 0.5 процентни пункта по-висока средногодишна инфлация (за 2028)“, се казва в оценката.
Базисният сценарий на прогнозата предвижда реалният растеж на БВП през 2026 г. да възлезе на 3.0%, след което да се забави слабо до 2.9% през 2027 г. и до 2.8% през 2028 г.
Положителен принос за икономическата активност през 2026 г. се очаква да имат най-вече частното потребление и в значително по-малка степен – правителственото потребление и нетният износ, казват от БНБ.
Частното потребление се очаква да продължи да има основен принос за нарастването на БВП през целия прогнозен период в съответствие с прогнозираното повишение на реалния разполагаем доход на домакинствата и на заетостта.
Пазарът на труда ще остане зависим от ограниченото предлагане на работна сила, което ще запази и натиска към увеличаване на заплатите в реално изражение през 2026-2028.
Износът ще помага за растежа през 2026, но може да отслабне през 2027-2028 г. – отчасти и в резултат на по-слабото външно търсене.
„През 2026 г. очакваме частните инвестиции да продължат да нарастват, макар и с по-бавни темпове спрямо 2025 г., като растежът им се прогнозира да се ускори през 2027 г. и 2028 г. в съответствие с благоприятните условия на финансиране, нарастващото търсене и допускането за приток на чуждестранни инвестиции, както и увеличаването на инвестициите в жилища, които ще бъдат стимулирани както от по-високите цени, така и от нарастването на доходите на домакинствата“, се казва в анализа.
Кои са неблагоприятните сценарии за България от кризата в Близкия изток?
Алтернативните сценарии са два:
Първият допуска, че нарушенията на доставките на горива ще се удължат до третото тримесечие на 2026 г., като се предполага, че няма да има съществени щети върху енергийната инфраструктура на държавите в Персийския залив.
Вторият – силно неблагоприятен сценарий – допуска по-силен и по-продължителен шок на пазарите на горива, включително и заради преки щети върху енергийната инфраструктура на държавите износители на петрол и газ. При него нормализирането на доставките би се отложило едва за първото тримесечие на 2027.
Какви ще са резултатите:
- При неблагоприятния сценарий, средната инфлация за 2026 г. може да достигне до 4,4%, а икономическият растеж да е 2,7 на сто.
- При силно неблагоприятния сценарий средната инфлация през 2026 г. може да се увеличи до 4,9%, а растежът на реалния БВП да е 2,4%.
От БНБ обръщат внимание, че симулациите имат илюстративен характер и целят да представят основните икономически механизми, чрез които войната в Близкия изток би се отразила върху българската икономика.
Андрей Гюров обяви помощи за транспорта, земеделието и индустрията заради Близкия изток
About the Author
