Тази нощ, в 3:00 часа, преминахме към лятното часово време.
Стрелките на часовниците бяха преместени с един час напред – от 3:00 на 4:00, което на практика означава, че спим с един час по-малко, припомнят от Българския институт по метрология.
Лятното часово време ще остане в сила до нощта срещу 25 октомври 2026 г., когато отново ще се върнем към стандартното (астрономическо) време.
Промяната се извършва съгласно решение на Европейския парламент и Съвета на Европейския съюз от 19 март 2001 г., уточняват от института.
На практика това означава, че ако човек се събуди в 8:00 часа по старото време, по новото часът вече ще е 9:00.
В повечето случаи промяната остава почти незабелязана, тъй като при смартфоните, компютрите и смарт часовниците тя се извършва автоматично.
Смяната на часа е въведена с цел по-ефективно използване на дневната светлина през по-дългите летни дни и намаляване на потреблението на енергия.
Идеята придобива по-широко разпространение през 70-те години на 20 век, особено след енергийната криза в Европа през 1973 г., когато много държави започват да я прилагат.
От 1996 г. в Европейския съюз действа единен регламент, който задължава държавите членки да преместват часовниците с един час напред през пролетта и с един час назад през есента.
Идеята за лятното часово време има по-ранни корени. Още през 1784 г. Бенджамин Франклин я споменава в сатирично писмо до парижки вестник, в което иронизира навиците на французите и предлага те да стават по-рано, за да използват повече дневна светлина.
Повече от век по-късно, през 1895 г., новозеландският астроном Джордж Хъдсън формулира конкретно предложение за изместване на времето, мотивиран от желанието си да разполага с повече светли часове за научната си работа.
В началото на 20 век британският строителен предприемач Уилям Уилет също популяризира идеята, след като забелязва колко от летните сутрини остават неизползвани, докато хората спят, и започва кампания за въвеждането ѝ.
Първото реално въвеждане на лятно часово време е през 1916 г. в Германия по време на Първата световна война с цел икономия на енергия, след което и други държави последват примера.
През 2019 г. Европейският парламент гласува за отпадането на сезонната смяна на часа и предложи държавите членки сами да решат дали да останат на лятно или на зимно часово време. Процесът обаче беше отложен и към момента няма общо решение на ниво ЕС.
Промяната в часовото време води и до период на адаптация. В първите дни след преминаването към лятно време е възможно да се усети умора, по-трудно заспиване и понижена концентрация, докато тялото се настрои към новия ритъм.
Не спите добре – а проверихте ли матрака си?