Миналата седмица участието на лидера на „Възраждане“ Костадин Костадинов в предаването „На фокус с Лора Крумова“ по NOVA премина със скандал, който през цялата следваща седмица продължи да се обсъжда в социалните мрежи. На 22 март водещата зададе въпрос дали, ако България напусне НАТО, Русия няма да се опита да превърне страната в своя колония. Крумова посочи исторически пример, като заяви, че граф Игнатиев е „работил за това да бъде обесен Левски“.
Това провокира реакция от страна на Костадинов, който настоя за извинение към целия български народ и определи твърдението като „лъжа“.
Днес, 29 март, Лора Крумова направи изявление по случая в началото на предаването си.
„Бих искала да кажа няколко думи по повод миналия ефир и участието в него на един от така наречените политически играчи.
Честно казано, се поколебах дали да коментирам случая, за да не давам още повече поле за разделение, което очевидно е търсеният предизборен ефект.
Но взех решение все пак да кажа няколко думи, понеже има хора, които са се почувствали засегнати, и такива, които се опитват, от друга страна, да засегнат професионалните ми стандарти.
Преди дни един филм – „Господин Никой срещу Путин“ – спечели „Оскар“ за документално кино.
Историята е за руски гимназиален учител, който документира в едно обикновено училище така наречения „патриотичен завой“ в руската образователна система след началото на войната в Украйна – и как руските деца са учени да маршируват, да хвърлят гранати и да слушат речите на Путин.
Във филма има откъс от реч, в която Путин цитира една крилата историческа фраза:
„Войната няма да я спечелят пълководците, войната ще я спечелят учителите.“
И той е напълно прав.
Войната за умовете се печели от тези, които ще ни разкажат историята така, както трябва да я чуем.
Видях го и тази седмица от някои историци, които моментално, незабавно излязоха да говорят по темата за граф Игнатиев.
Моите учители са ме научили да гледам фактите и да ги поставям в контекст, за да намирам истината.
Факт: Русия преследва своите имперски интереси и търси път към проливите.
Контекст: независимата и свята република на Левски е пречка по пътя.
Всичко, което трябва да прочетете, е написано от самия граф Игнатиев, не от някой друг.
Написано е в неговите собствени записки и кореспонденция, които са исторически документи.
Факт: Васил Левски е обесен след решение на нарочно създаден съд.
Контекст: Николай Игнатиев е сред най-влиятелните дипломати на своето време.
И преди присъдата пише до руския външен министър: „Софийското събитие е приключило със задоволително решение.“
Говори за „щастлив изход“.
И малко по-нататък великият везир продължава: „Великият везир е последвал нашите съвети.“
Факт: граф Игнатиев подписва Санстефански мирен договор.
Контекст: преди това Русия подписва тайни споразумения да няма голяма държава на Балканите в близост до проливите.
И още един факт: истинските носители на нашия национален идеал – Васил Левски и Христо Ботев – са убити.
Защо и до ден днешен дори не знаем къде са костите им?
И дали контекстът не е същият като този, за който говорихме до момента?
Народ, който не знае дори къде да скърби, не помъдрява нито за факта, нито за контекста.
Учителите и историците, които ще водят войната за умовете на децата ни – в това число и на моите деца – моля ви, търсете и контекста.
На учителя-етнограф, който претендираше, че е историк и беше мой събеседник миналата седмица, също ще отговоря в контекст: Спасибо! Начинаят се передача.“
About the Author
