България е в серия от три поредни победи за първи път от 2022 година, националният селекционер е доволен, а страната ни дори спечели купа за първи път от 2013 година.
Освен това, в последните няколко дни станахме свидетели и на рекорден за “лъвовете“ разгром през XXI век и под номер 2 в цялата история на българския футбол след успех с 10:2. Пред него остава само 10:0 срещу Гана през 1968 г.
Всичко това би трябвало да бъде добра новина, но се превърна в повод за критики, напрежение и откровени подигравки с представителния ни тим по футбол.
Причината е, че трите поредни успеха са срещу непретенциозни съперници, като последните два дойдоха на приятелския четиристранен турнир FIFA Series в Индонезия.
България първо спечели с 10:2 срещу Соломонови острови.
Никога досега страната ни не бе срещала в историята си отбор с по-нисък футболен рейтинг. Соломонови острови са на 152-ро място в ранглистата на FIFA, България – на 87-о.
Представителите на Соломонови острови бяха любители, които за първи път, а може би и за последен, премериха сили със състав от Европа.
После дойде и “големият финал” срещу Индонезия, която надигра на полуфинала друг футболен гигант – Сейнт Китс и Невис.
Българите спечелиха с 1:0 и после празнуваха на стадиона, като към футболистите се присъедини доволният селекционер Александър Димитров и президентът на БФС Георги Иванов-Гонзо.
Само че сигурно не сте забелязали в последните 24 часа по улиците на България да има радостни фенове.
Нормално, защото екзотиката в Джакарта е абсолютно безполезна.
В разгара на сезона България реши да играе мачове на 10 000 км разстояние, при различни условия и срещу съперници, срещу които не може да направи никакво сверяване на часовниците.
FIFA Series е турнир за приятелски срещи на отбори от различни конфедерации по целия свят, които обикновено нямат възможност да играят помежду си. Крайната цел на FIFA е да помогне за глобализирането на футбола.
Това обаче е официалното обяснение. Реално, това е програма за социално интегриране на футбола, а България няма никаква полза, дори и финансовa.
Единственото, което остава след подобен турнир, са шеги от типа „България не е слаба, просто е на грешния континент“.
И напомняне за култовото изказване на Гонзо, който през август 2023 година се закани: “Ще видите къде ще бъде България след 2-3 години”.
Отговорът дойде…
Напрежението около националния отбор е огромно от години. Футболистите понасят критиките на феновете не защото са виновни, а защото излизат като лицето на БФС – институция, към която няма никаква търпимост.
Цялата драма започна още при повиквателните. Александър Димитров извика капитана на “Левски” Кристиян Димитров, но не прати повиквателна за никой от “Лудогорец”.
Това веднага бе разчетено като опит да се спести на българските национали при “орлите” мъчителното пътуване и тежките условия за игра. По този начин те могат да са много по-свежи и отпочинали преди битката за титлата между “Лудогорец” и “Левски” в Първа лига.
После дойде и друг странен ход.
Димитров реши да “обезкърви” младежкия национален отбор до 21 години, като извика при мъжете титулярите Кристиян Балов, Никола Илиев, Берк Бейхан, Теодор Иванов и Росен Божинов.
Вместо те да играят в квалификации за Европейско, за което страната ни има шанс да се класира, участваха срещу аматьори в Джакарта.
Парадоксът е, че самият Димитров години наред се оплакваше от подобна практика, когато беше селекционер на младежите – тогава той се възмущаваше, че взимат основни младежки национали в първия тим и не ги използват.
Напрежението неизбежно стигна и до играчите.
“Търпим критики от хора, които дори не гледат мачовете, а и не са се събличали по физическо”, ядоса се Тонислав Йорданов, който бе автор на един от головете срещу Соломонови острови.
И така картинката стана пълна.
Разсърдени футболисти, недоволни фенове, още повече хейт към БФС и националния отбор, над 20 000 км път и една необяснима футболна екзотика.
А можеше ли всичко да бъде различно?
Със сигурност пътуването можеше да бъде комуникирано по съвсем различен начин пред широката общественост.
В миналото България винаги е имала “Б” национален отбор, който е използван за такива приятелски срещи. И вместо Александър Димитров да праща повиквателна за Илия Груев от Висшата лига, който да се чуди как да откаже, можеше да заложи на футболисти, за които ще е мечта и връх в кариерата да представляват националния отбор.
Със Соломонови острови щеше да се справи дори състав, който е от Втора лига в България.
Дали обаче от БФС имат такава визия? Или просто са приели факта, че вече сме на ниво, на което не можем да имаме каквито и да било претенции.
About the Author
