Българската народна банка повиши изискването за т.нар. антицикличен капиталов буфер – допълнителен капитал, който банките заделят с цел ограничаване на прекомерното кредитиране и натрупването на рискове в икономиката.
Буферът се увеличава с 0,25 процентни пункта до 2,25% и ще се прилага от второто тримесечие на 2027 г., като това е първата подобна стъпка от три години и половина насам.
Мярката цели да охлади ръста в кредитирането, особено в жилищния сегмент, който продължава да расте с близо 28%, въпреки изискванията, които БНБ въведе като мярка към кредитополучателите в края на 2024 година.
БНБ отчита, че „продължава да се наблюдава завишена кредитна активност в неправителствения сектор. По линия на търсенето тенденцията е обусловена от запазващите се благоприятни условия на пазара на труда и от исторически ниските лихвени проценти по ипотечните кредити. По линия на предлагането на кредит определящо значение имат високият капиталов и ликвиден капацитет на банковата система. В същото време несигурността във външната среда остава фактор с усилващ ефект за проявлението на кредитния риск.“
Икономистът Георги Ангелов коментира в профила си във Facebook, че мярката е правилна, но вероятно недостатъчна за овладяване на кредитния бум. Той отбелязва, че само за месец в началото на годината новоотпуснатите кредити са в в размер на 1 млрд. евро – общо потребителки и жилищни заеми.
„Кредитите за домакинствата продължават да растат с темп от близо 21%, а жилищните кредити с близо 28% на годишна база. Такива устойчиво високи темпове на кредитиране не сме имали от периода преди да се спука предишният имотен балон преди десетилетие и половина“, предупреждава икономистът. Той за пореден път обръща внимание на рисковете, които този бум създава.
„От една страна, наливането на толкова кредитен ресурс в потребление води до инфлация и високи цени. Образно казано, икономиката не може да поеме толкова пари и резултатът е високи цени. От друга страна, кредитният бум увеличава задлъжняването и създава рискове за кредитоспособността на част от домакинствата. След 2008 г. това доведе до огромен обем лоши кредити и създаде една голяма група на „вечни длъжници“. Все още чакаме да започне да се прилага законът за личния фалит, за да започне да разрешава този проблем. Но междувременно нова група домакинства задлъжнява…“, написа още Ангелов.
Според него се виждат все повече признаци за прегряване на икономиката, като поскъпване на недвижимите имоти, икономика, движена от потребителски кредит, рязко растящ внос и търговски дефицит, дефицит на кадри и висок растеж на цените на услугите.
Икономистът подчертава, че са необходими допълнителни усилия за охлаждане на кредитния бум.
Кредитирането чупи рекорди, а банките в България сипват още „гориво“ за надуване цените на имотите
Мерките на БНБ не спират рекордния ръст на ипотечните кредити
About the Author
