Православните християни празнуват Цветница на 5 април.
През 2026 г. тя съвпада като дата с деня, в който католиците и протестантите по цял свят честват Възкресение Христово.
Цветница е денят, в който Христос е посрещнат в Йерусалим като цар и спасител.
В България Цветница е денят, в който най-много жени и мъже празнуват своя имен ден – почти 340 000 души у нас носят имена на цветя. Наричана е още Връбница, заради традиционните ритуали с върбови клони и венци.
Празникът е свързан с последните дни от земния път на Христос. Задава се началото на Страстната седмица.
В деня преди Цветница Иисус е във Витания, където възкресява Лазар четири дни след неговата смърт. Новината за чудото на възкресението се разпространява сред юдеите, които се събират в Йерусалим по повод предстоящия празник Пасха.
На следващия ден Христос и учениците му пристигат в Йерусалим, където вярващите го посрещат тържествено. Всички искат да видят онзи, който е върнал покойника към нов живот.
Христос е смирен. Възседнал е магаре, когато влиза в града. В същото време, хората разстилат дрехи, маслинови и лаврови клонки по пътя му, чуват се възгласи „Осанна, благословен да е“.
Само няколко дни по-късно, на Велики петък, Божият син е осъден на смърт от религиозните съдии в Синедриона. Но според традицията по повод празника Пасха един осъден трябва да бъде помилван. Римският управител Пилат Понтийски предлага на събралата се тълпа да избере кого да спаси – Иисус или осъден убиец на име Варава.
Множеството, което на Цветница е благославяло Христос, този път го отхвърля и настоява „Разпни го“ – пример за непостоянството на човешката природа, която бързо сменя възхищението с отрицание.
На Цветница в църквата се отслужва молитва и се благославят върбови клонки – символ на цветята, с които Божият син е посрещнат в Йерусалим. Клонките се раздават на вярващите, които ги носят у дома за здраве.