Основателката на OneTaste, която популяризира „оргазмичната медитация“, получи 9 години затвор

През 2022 г. в Netflix излиза документалният филм Orgasm Inc, след който много хора научават за дейността на OneTaste. Историята е разказана и в книгата Empire of Orgasm: Sex, Power, and the Downfall of a Wellness Cult (2025) от репортерката на Bloomberg Елън Хует.

Компанията е създадена в Сан Франциско през 2004 г. С времето набира популярност, паралелно с разпространението на различни алтернативни практики и уелнес подходи.

Т.нар. „оргазмична медитация“ („OMing“), вдъхновена от тантрически традиции в будизма, постепенно се превръща в част от набиращата популярност уелнес индустрия.

Дейдоне бързо се превръща в лицето на OneTaste.

Част от последователите ѝ живеят заедно в общности, организирани около нейните идеи.

Хует описва как присъства на сесия по OM, на която Дейдоне лежи на масажна маса в поза, описана като „разтворена като пеперуда“, докато помощник на име Джош я стимулира в продължение на повече от час.

„Изглеждаше сякаш Никол се издига към друга планета“, пише тя. „А хората в залата имаха усещането, че са повлечени нагоре след нея.“

В пика си OneTaste достига до 300 000 членове и отваря центрове в Лос Анджелис, Ню Йорк, Остин (Тексас) и Лондон.

Компанията привлича и сериозно медийно внимание — още през 2009 г. New York Times отбелязва скептично, че общност, в която мъже и жени публично се стремят да преживеят „оргазма помежду си“, звучи като калифорнийска сатира.

Практиките около „оргазмичната медитация“ и разрастването на общността привличат вниманието и на ФБР. Дейдоне има амбицията да превърне OM в масова практика, подобно на йогата.

Родом от Лос Гатос — град в Калифорния, близо до Сан Хосе — тя завършва държавния университет в Сан Франциско и първоначално отваря арт галерия, преди да започне да се представя като „Оракула“.

След продължително разследване прокуратурата повдига обвинения срещу Дейдоне и Рейчъл Червиц — бивш ръководител на продажбите в OneTaste — за принудителен труд.

Според обвинението те са привличали жени, често преживели травма, в общността около OM, след което са ги изолирали от приятели и семейство и са им възлагали задачи като готвене, почистване, градинарство или предоставяне на сексуални услуги на инвеститори.

Червиц също беше призната за виновна и осъдена на шест години и половина затвор по същото обвинение.

Прокурорите твърдят, че Дейдоне и Червиц са „използвали психологически, емоционален и финансов натиск, за да контролират жертвите си и да се възползват от труда и услугите им“.

След произнасянето на присъдите федералният прокурор Джоузеф Ночела заяви: „Принудата, представяна като грижа за благополучието или като начин хората да се почувстват по-уверени и овластени, всъщност остава експлоатация и е престъпление, което нанася вреда на уязвими хора.“

Той допълни, че подсъдимите са съчетали принудителен труд със сексуална експлоатация и са причинили травми, „които надхвърлят загубени доходи или дълги работни часове“.

Прокурорът Шон Фърн заяви, че жените са влизали в общността в търсене на личностно развитие, но „са си тръгвали като празна обвивка на предишните си същности“.

„А какво получиха подсъдимите от това? Власт, престиж и пари“, добави Фърн, цитиран от The Guardian.

Първият свидетел на обвинението, представена като Беки, разказва, че е загубила усещането си за реалност, натрупала е дългове и е била подложена както на вербално насилие, така и на сексуално насилие.

„За мен OneTaste е култ“, заявява тя в съда.

Адвокатът на защитата Дженифър Бонжан описва Дейдоне като феминистка, предприемач и бизнесдама, която разбива стереотипи, и твърди, че властите неправилно са приложили законите за принудителен труд и че обвиненията „опасно се доближават до криминализиране на свободата на избор“.

„Сериозно ни тревожи, че хора, които водят напълно нормален живот и с времето променят възгледите си, могат да погледнат назад и да си кажат: ‘Може би съм бил манипулиран и притиснат’. Това може да се каже за всякакви преживявания — университет, брак — че си бил повлиян и си правил неща, които всъщност не си искал“, казва тя.

Случаят повдига и въпроса дали OneTaste може да бъде определена като култ.

Стивън Хасан, бивш член на религиозно движение, казва пред The Guardian, че според него това е така, защото организацията „разчита на авторитарен контрол и има лидери, които се поставят над закона и контролират поведението на последователите си“.

По думите му подобни групи, свързани с уелнес средите, стават все по-чести и вече не разчитат на физическа изолация — интернетът и телефоните изпълняват тази роля.

„Хората постоянно биват индоктринирани онлайн“, казва той.

Настоящият изпълнителен директор на OneTaste Анджули Айер заявява, че делото срещу Дейдоне и Червиц „не е свързано нито с експлоатация, нито със заговор“.

„Това е дело, което внушава, че идеите могат да бъдат опасни“, казва тя. „А идеите за силата и автономията на жените, разбира се, са най-опасни.“

Когато чува присъдата, Дейдоне, известна сред последователите си като „Оракула“, се обръща към присъстващите, усмихва се и казва само: „Не.“ Извън залата нейни поддръжници определят решението като опасен прецедент.

Според тях става дума за доброволна практика, която е помогнала на много хора да се справят с травми, а не за експлоатация. Настоящият изпълнителен директор на компанията Анджули Айер нарича деня „страшен за свободата“ и предупреждава, че ако влиянието върху хората може да се третира като престъпление, а съгласието няма значение, „никой не е в безопасност“.