По-малко от месец преди откриването на 61-вото издание на Венецианското биенале тече активната подготовка на българския павилион. Тази година той се реализира от изцяло женски екип, воден от кураторката Мартина Йорданова и комисаря на българското участие Десислава Димова.
Изложбата „Федерация на минорните практики“ превръща павилиона в изследователска лаборатория.
Тя обединява четири филма на художничките Венета Андрова, Гери Георгиева, Мария Налбантова и Райна Тенева и ги превръща в интерактивна видео игра – платформа за взаимодействие с публиката.
Филмите разглеждат теми като идентичност, дезинформация, труд и екология и се срещат в обща интерактивна среда.
В нея посетителите са поставени пред избор – да се ориентират между различни ценности и възможни посоки и така да участват в изграждането на едно възможно общо политическо бъдеще.
Инсталацията разглежда как хората могат да действат заедно и да вземат решения в условията на криза.
Изборите на посетителите влияят върху случващото се в самата „федерация“, която функционира като интерактивна среда за общо ориентиране.
В началото на годината проектът на Мартина Йорданова спечели конкурса за български павилион, в който участваха общо 23 кураторски предложения.
„Федерация на минорните практики“ влиза в диалог с общата тема на тазгодишното издание – „В минорни тоналности“, зададена от кураторката Койо Куо.
Темата насочва вниманието към по-интимните и деликатни форми на художествен израз като възможност за съпротива и нов прочит на света.
„Павилионът не предлага бъдеще. Той поддържа условията, чрез които бъдещата започват да придобиват форма – колективно, с внимание и чрез грижа. В основата на нашия подход стои разбирането за павилиона като отворена система, в която произведенията не илюстрират предварително зададена теза, а участват в нейното постоянно преформулиране. Значението не е фиксирано, а се произвежда в отношенията между работите, пространството и публиката“, казва Мартина Йорданова.
„Федерацията е смел кураторски проект, който вплита практиките на четири художнички, които никога досега не са работили заедно, в един споделен наратив“, допълва Десислава Димова.
„Павилионът отбелязва четвъртото поредно участие на България през последните години. Изграждаме последователно силно присъствие във Венеция чрез проекти, които свидетелстват за жизнеността на българската художествена сцена и за съзнанието ни за историческа отговорност в настоящето.“
Венецианското биенале е най-старият и един от най-влиятелните форуми за съвременно изкуство в света. Основано през 1895 г., то постепенно разширява обхвата си, като към първоначалната художествена изложба се добавят архитектура, кино, театър, музика и танц. Днес изложбите за изкуство и архитектура се редуват през година, докато останалите фестивали се провеждат ежегодно.
Биеналето включва два основни формата: международна изложба, курирана от поканен куратор, и национални участия, организирани от отделните държави. През 2026 г. форумът ще събере 99 държави и над 30 съпътстващи изложби, разположени из целия град, превръщайки Венеция за шест месеца в място, където светът разговаря чрез изкуство.
Често наричано „Олимпиадата на изкуствата“, Биеналето не е състезание в буквалния смисъл. Става дума за присъствие и участие в глобалния разговор за ролята на изкуството днес – разговор, който отразява социалните, политическите и културните напрежения на съвремието.
За България предстоящото участие ще бъде дванадесетото в историята. Първото българско участие датира от 1910 г., след което присъствието ни е било прекъсвано по политически и икономически причини. През последните години страната ни възстанови устойчивото си участие, като през 2026 г. отбелязва четвърти пореден павилион без прекъсване от 2019 г. насам.
Българският павилион се организира от Националната галерия със съдействието на Министерството на културата.
About the Author
