За писането, уязвимостта и силата да превръщаш болката в стих
Цветелина Вътева, заедно с нейната творческа партньорка Антония Антонова, са от онези редки бижута, които без никаква претенция и с прости думи са ни оправяли деня, разсмивайки ни, или в други случаи – карайки ни да се замислим.
Може би и вие сте пуснали усмивка за бившите, за които си спомняме благодарение на Цветелина и Антония, и техните „Вайръл стихове за секс и драма“. Иронизирали сте свекървата, болестите на обществото и битовизма в най-ярката му форма.
Пращали сте поне един-два реда на половинката си, на най-добрата си приятелка или просто сте споделяли, заявявайки своята позиция. Може дори да сте критикували „Вайръл стихове за секс и драма“ и ако това е така – много вероятно е вече да сте блокирани. Ние обаче не сме.
Една от авторките във „Вайръл стихове за секс и драма“ се включва в поредицата на „Булевард България“, посветена на жените с имена на цветя, подкрепена от бранда за бижута Pandora. Дали ние ще накараме Цвети да се усмихне с въпросите си или тя ще ни накара да загубим ума и дума с отговорите ѝ – преценете сами.
„Вайръл стихове за секс и драма“ започва случайно, като пародия на популярната преди COVID Инстаграм поезия. Цвети никога не е предполагала, че към днешна дата ще имат десетки хиляди последователи, книги, живи участия в цялата страна. Смята, че жените винаги са били сред основните теми, навярно защото авторките са жени. Сама определя аудиторията като 80% женска, а събитията – като нещо средно между поетично шоу и стендъп драмеди.
„На моменти се изненадвам. Вчера синът ми се прибра от училище и ме попита: “Знаеш ли, че учителката ми по английски ти е фенка?”
Така започва разговорът ни с Цветелина.
Бижута Pandora, колекция „Страст и обич“ / Локация: Ботаническа градина на БАН
Чувстваш ли се по-социална заради изявите на сцена, които правите с Антония?
Писането ми позволява да бъда чута. Предимно заради изявите ни с Антония пред публика, което не е същото като да си социален в смисъла на насладата от общуването с много хора. Истината е, че от дете обичам да съм център на внимание.
Харесва ми да съм на сцена, харесва ми да ми “пляскат”. (Смее се)
Но имам и асоциални периоди. Понякога се затварям в банята на изгасена лампа. Грехота е, но се случва да ме обземе апатия към живота. Може би защото същият на моменти надвишава стратегиите ми за справяне и се оттеглям.
И все пак, сцената е полезна за мен. Понякога, когато дълго време нямам изява пред публика, започвам да се опитвам да привличам внимание, когато съм в компания, с приятели и със семейството ми, често по глупашки или клоунски начин.
И понеже сега идвам от родителска среща, осъзнавам, че синът ми има същия проблем: много му се иска да го харесват и да му се смеят и прави неща, които не са съвсем, или никак, на място в класната стая.
Много добре го разбирам, защото и аз обичам да разсмивам хора от малка. Още в предучилищна възраст разказвах един виц, който майка ми ми беше казала – беше едва завоалирано мръснишки и включваше Снежанка и седемте джуджета. Всички се смееха, а аз най-много въпреки че изобщо не разбирах за какво става въпрос.
Хората много си приличаме. Всички искаме едни и същи неща – да сме обичани, видени, признати, да имаме дом, да сме здрави. В живота хубавите и лошите неща идват в комплект. Взимаме смехът, оргазмите, сутрешното къпане в топло и чисто море и така нататък, но взимаме и паник атаките, депресиите, обезверяването, загубите. Няма как да изберем само едното.“
Как се раждат стиховете – от драма, страст или шепот
Различно. Някои – естествено, други – със секцио. Имам стихове, които идват някак отгоре. Това се случва рядко. Извън тях, успявам да черпя вдъхновение от бита – от миялната, на която от месец не ѝ се затваря вратата, от живота с куче, котка, мъж и дете, от семейните скандали за глупости, от нефелните ми опити да отслабна, от отношенията с близките. Когато опиша някаква ситуация, била тя и дребна и маловажна, я вадя извън себе си и мога да я погледна отстрани.
А каква е тайната ти сила, която кара хората да те слушат?
Крещенето. Шегувам се. (Донякъде). Понякога се чудя дали някой ме чува изобщо, защото първо се сещам за семейството ми, а когато говоря вкъщи, кактусите на прозореца реагират повече от хората, на които говоря.
Що се отнася до непознатите обаче, мисля, че успявам да ги накарам да ме чуят чрез писането. Освен за смешни случки с бивши гаджета и диетолози, пиша много и за скръбта, за траура, за загубата на баща ми, за смъртта на сестра ми, за женствеността, за носталгията, за дома, за детството, за миналото… Аз много потъвам там и съм открила, че писането по тези теми, макар понякога да ставам върховно досадна сама на себе си, всъщност много ме структурира и вади на повърхността.
Гардероб: Елек Mark O’Polo / блуза Liu Jo / панталон Disel / Аксесоари: бижута Pandora
Хората всъщност чуват избирателно онова, което се отнася до тях. Затова и една книга може да не ни говори нищо, когато я прочетем за първи път, защото сме нямали опитността да я “чуем”, но да я разберем по съвсем друг начин, когато я четем след години. Това е едно от нещата, което прави литературата жив организъм. Алтруизмът не е естествено човешко състояние – ние винаги тръгваме от себе си, но изкуството намира допирна точка за среща.
Коя дума описва твоя girl power към днешна дата?
Това може би ще е думата „опит“. Точно вчера, докато гледах част от записа от участието ми в „Преди обед“, си мислех как трябва да ида да ми оправят двойната брадичка, как веждите ми са къси, гушата – тройна, очите някак твърде малки. Дадох си сметка, че и аз съм жертва на Инстаграм културата за женска естетика – за три минути гледане се сетих за минимум 12 козметични интервенции, които трябва да си направя, за да се харесам.
Локация: Ботаническа градина на БАН
После обаче се сетих, че наскоро станах на 40 години и че имам зад гърба си немалко години, а и немалко преживявания, а това е сила. И макар че всеки ден се блъскам в неверието, което изпитвам, когато се погледна в огледалото и видя отдавна пораснала жена, трябва да призная, че позицията ми на дете, което гледа с притеснение и страх към големите, вече е дълбоко неадекватна.
Да си възрастен човек носи много негативи: данъци, КАТ, НАП, НОИ, болести, бит пр. Но има и много прекрасни неща. Много харесвам един цитат на Антония – „В остаряването има велика свобода“. И наистина. Хайде, ние още не сме тръгнали да остаряваме чак, но в узряването със сигурност има много плодове, които човек трябва да си вземе – самостоятелност, свобода, правото (и задължението) да взима решения…но това са плодове, които трябва да си вземем сами.
Как смесваш болка и красота в едно изречение?
С писане.
Кой е моментът, в който разбра, че си силно момиче?
Не знам дали съм силно момиче. Няма силни и слаби хора, нито щастливи и нещастни. Има такива, които са по-склонни към меланхолия и такива, които някак по-ясно виждат слънцето и синевата в живота. Понякога си силен, защото няма как.
Интересен е този въпрос.
Какво значи да си силен? Както казваше баща ми, “животът не е едно безкрайно забавление”. Мразех този израз. После разбрах, че е истина. И понеже не е безкрайно забавление, не е и дори дълго забавление, а понякога и изобщо не е забавление, е хубаво да минаваме през него с отворени очи. Пресичала съм редица периоди със затворени очи: скачала съм с бънджи със затворени очи, качвала съм се на влакчета в лунапарка, пак със затворени очи. Миналото лято бяха в един европейски лунапарк и се качих на едно съоръжение, което се издига нависоко и се спуска рязко във вода и си казах – този път ще съм с отворени очи. И много ми хареса.
Какво би казала на момичетата, които се страхуват да поискат всичко?
Бих ги попитала първо дали това „всичко“ наистина е всичко. Защото ако искат богат, красив, внимателен, умен, чаровен мъж, който да ги води на Малдивите 4 пъти месечно – добре. Живеем един живот, ако това е „всичко“, да търсят този мъж. Но понякога „всичко“ може да изглежда доста различно: да помислят какво е „всичко“ за тях. А и какво могат да дадат, освен да поискат.
Коя жена или герой живее в теб, когато пишеш?
Бри ван де Камп от „Отчаяни съпруги“.
Бижута Pandora: колие, пръстен и обеци от колекция Пробуждане
Какво не трябва никога да излиза от кутията на Пандора и кое му е най-хубавото на живота? А на пролетта?
Уви, имам опасения, че нещата, които не трябваше да излизат от кутията на Пандора, излязоха. Отново. Тотална непоносимост между хората, непризнаване на човешкото, отвратителни войни. Много ми се искаше повсеместната омраза към другия да не излиза от тая кутия.
Най-хубавото на пролетта са цветята, празниците, пролетната ваканция и предусещането за лято. А на живота – хубав въпрос. Много са. Трябва да напиша списък, обожавам списъци. Със сигурност в топ 3 са любовта, пролетта и детството.
Какво са за теб бижутата?
Памет и емоция. Обичам да нося бижута – невинаги защото са красиви. Обикновено ги свързвам с нещо и някого. Знам на кое събитие в живота ми с какво бижу съм била. Когато човек подарява бижу, подарява не само естетика, но и символ, и чувство, и маркер, с който да очертаем даден къс от време. Много ми допада приемствеността в бижутата: да носиш пръстена на баба си, колието на майка си. Именно пръстени на майка ми и на баба ми нося най-често. Това са много ценни неща. Те са и красота. Но не само.
Бижута Pandora: колие, пръстен и обеци от колекция Пробуждане
Има доста клишета, свързани с подаряването на цветя… но какъв букет не би иронизирала/сатиризирала във „Вайръл стихове за секс и драма“?
Не бих се подиграла на цветя, подарени от сърце. Подаряването на цветя само по повод е глупаво. За рождения ден на мъжа ми, който беше скоро, му подарих букет от жълти лалета, надявам се да не съм наранила мъжествеността му. Бих се подиграла на хора, които подаряват цветя напънато, без желание, само по повод или с кофти умисъл. Защото има и мъже, които подаряват на жените си цветя и после ги тормозят. Никога не бих осмяла искрено или спонтанно подарено цвете, с внимание към човека, за когото е. Защото това е рядкост на фона на този фантастичен нов свят, в който толкова се мразим. Уж дребните човешки жестове са спасителен пояс.
Вайръл стихове за секс и драма са на прага на своето поетично турне из България. Може да ги гледате на живо на 27 април в Плевен, на 4 юни в Стара Загора и на 5 юни в Габрово. Датите за Русе, Варна и Бургас може да видите в страницата им.
Интервюто е част от специален проект на BoulevardBulgaria.bg и бижута Pandora.
Благодарим на Ботаническата градина на БАН за гостоприемството по време на снимките.
Гардероб: Елек Mark O’Polo / блуза Liu Jo / панталон Disel
Бижута: Pandora България
Концепция: Йорданка (Блажева) Вълчева
Фотограф: Мира Дерменджиева за BoulevardBulgaria.bg
Стилист: Сирма Маркова
Грим: Росина Георгиева
От Лондон до Дрен – пътят на една семейна пекарна
Увереността има дрескод (дори да не го признаваме): Камелия Павлова от CEOmoments
Pandora България събра 3 726 евро за подкрепа на жените чрез EMPROVE Project
Интервю на „Вайръл стихове за секс и драма“ със същите
About the Author
