- От какво зависят цените на тока и защо сметките растат, а реформите се отлагат?
- Идва ли по-сериозна криза за енергийни източници покрай войната в Иран и как държавата реагира на заплахите?
- Как се управлява енергетиката в България и възможно ли е тя да работи добре, ако начело на дружествата са хора на партийна хранилка, вместо специалисти?
Радослав Рибарски е пети мандат народен представител от ПП-ДБ от Стара Загора и е кандидат на предстоящите на 19 април избори. Разговаряме с него за един от най-големите и проблемни сектори на икономиката, от решенията в който зависи битът на всеки от нас, а и конкурентоспособността на икономиката. Кои са възможните решения в сектора?
Занимавате с енергетика – сложна тема, която за хората се свежда най-вече до цената на тока, на топлото през зимата и какво пише на колонките в бензиностанциите. Темата обаче често обрасва и с дезинформация – от ВЕИ, през шистов газ, до затваряне на въглищните централи – най-вече заради икономически или геополитически интереси. Как се говори с хората за енергетика и енергийна политика в кампания? Кои са важните неща?
Хората в региона, който представлявам и досега в парламента – Стара Загора – са по-запознати и следят процесите. Най-често говорим за комплекса „Марица Изток“ – ТЕЦ-овете, мините. За жалост тази важна част от политиката често става жертва и на фалшиви новини – дори в този район, а и с оглед на геополитическа ситуация и политическите цели, които си поставя ЕС, от който сме част – като намаляване на въглеродните емисии.
Въпросите на хората наистина са най-често защо са получили висока сметка за ток и неща, които пряко засягат бита им.
По отношение на цената на тока, която след зимните месеци беше тема заради повишени сметки. Те се дължаха на две неща – по-високо потребление и това, че Комисията за енергийно и водно регулиране повиши цените два пъти през 2025 г. Но за първи път в отиващия си парламент от ПП-ДБ успяхме да прокараме решение за най-уязвимите, а не се обърна нужното внимание. Това е въвеждането на механизма за енергийна бедност – нещо, за което говорим от години. Това е механизъм, който трябва да защити хората в периоди, когато цените на електроенергията стават високи, а и да се погрижи те да не потребяват прекомерно много електроенергия.
Втората промяна за тази година, за която се борим от дълго време, е създаването на фонд за енергийна ефективност (Декарбонизационен фонд), който вече не включва само т.нар. саниране на сгради, а и други механизми за оптимизиране на употребата на енергия у дома. Това са най-честите въпроси, които получаваме и в кампания.
Сред по-мащабните цели в предстоящите месеци и години трябва да е изглаждането на цялостна енергийна стратегия и промяна в управлението на държавните енергийни дружества.
В същата тази година за пореден път беше отложена т.нар. либерализация на енергийния пазар и за битовите потребители, което значи цените за хората да спре да ги определя държавата чрез КЕВР, а това да прави пазарът – както е в Европа и не само. Често на борсите цената на тока в определени периоди е близо до 0 евро, но вместо това в България разговорът е как тази либерализация ще повиши цените за хората. Защо?
Либерализираният пазар ми е болна тема, защото беше представен като нещо лошо. И вместо в изминалите години на отлагане гражданите да бъдат подготвени какво значи това и какви възможности дава, се наслояваше страх. Реформата е част от европейските ни ангажименти.
Последното редовно правителство с мандата на ГЕРБ изработи някакъв побългарен вариант, който тук се представя като отказ от либерализация в отговор на насадените страхове, а пред Европа – като изпълняващата се реформа.
Какъв е крайният резултат от това за битовите потребители?
Резултатът е изкривен пазар на електроенергия. И невъзможност хората да се ориентират за собственото си потребление кога то е най-изгодно. Наистина борсовите цени на ток през деня нерядко са близо до нулата. Преди време това беше типично само за събота и неделя – заради по-ниско потребление, но вече и през делничните дни има часове, когато токът на борсите струва 5, 10, 20, 30 евро на мегаватчас.
За сравнение електроенергията, която е фиксирана и битовите потребители потребяват, струва близо 90 евро на мегаватчас без мрежови такси и т.н.
При нормален пазар, който се регулира от търсене и предлагане, ще се отървем от много остарелия модел на „евтината“ нощна тарифа, например.
Ние още сме в ерата, когато трябваше през нощта да се потребява повече, за да се разтоварва мрежата. Цените бяха заложени да са ниски, за да се стимулира това нощно потребление. Сега е точно обратното – потреблението би трябвало да е голямо тогава, когато на пазара токът е евтин и се произвежда много, а това е през деня.
Говорите за модела „енергийна бедност“, който трябва да пази уязвимите хора от прекомерно високи цени на тока, който досега е липсвал, но не липсват компенсации за бизнеса – от Ковид насам той получаваше помощ от държавата, когато токът е скъп, сега пак се говори за енергийни помощи покрай войната в Иран. Наистина ли бизнесът има нужда от дотации и всеки бизнес ли има?
Компенсациите за бизнеса по време на пандемията бяха наложени и в останалата част на Европа. Критиката в България беше, че няма диференциация кой наистина има нужда от помощ. Този модел все пак приключи на 31 март 2025 г. Появи се нов, предложен от кабинета „Желязков“, който залага пределна цена, над която ще има компенсации. Таванът обаче е такъв, че отново ще се възползват големите предприятия, позиционирани като енергийно-интензивни, енергоемки. При тях пределната цена на мегаватчас, над която ще получат помощ, е по-ниска в сравнение с по-малкия бизнес – разликата е над два пъти.
За мен правилният модел беше да няма толкова голяма ножица. Освен това много от големите потребители на ток имат регистрирани собствени търговци на електроенергия и могат по-добре да менажират риска и да се ориентират за пазара. Нещо, което за малкия бизнес не важи и много от фирмите на практика са оставени на произвола на търговците на електроенергия. Без реална възможност да получат иначе обещана подкрепа – защото условията за едните и другите са различни.
Какво предлагате вие от ПП-ДБ за малкия и средния бизнес, за да се промени тази неблагоприятна ситуация, ако след 19 април имате думата в управлението?
Едно от нещата, които винаги сме насърчавали, са инвестициите в енергийна ефективност и намаляване на енергийното потребление. Има редица европейски фондове за подобни инвестиции, както и за изграждане на системи за съхранение на енергия. През последните години през Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ) имаше програми в Министерството на енергетиката за инсталации с батерии. Нужна е и информационна кампания, която да насочи фирмите към дългосрочни договори за енергия, вместо да се ползва предимно борсата „ден напред“, където цените са динамични. Особено в предкризисни и кризисни ситуации, каквато в момента е войната в Иран.
Малко преди парламентът да излезе в предизборна ваканция, мнозинството на ГЕРБ, ДПС и останалите им партньори взе решение, което практически върза ръцете на служебното правителство да направи така наречената реформа във Българския енергиен холдинг (БЕХ) и да извади част от дружествата от него. Това блокира пари от ПВУ. Защо се прави?
Това е поредната динена кора, заложена от кабинета „Желязков“ на служебното правителство и бъдещи управления. Първо се оказа, че реформата е предоговорена с ЕК и вместо „Булгартрансгаз“ и Електросистемният енергиен оператор да излязат от БЕХ, това трябва да са държавният ТЕЦ „Марица Изток 2“ и Мини „Марица Изток“. Всичко предоговорено беше обявено като голям успех – от една страна запазването на фиксираните цени за бита, от друга – предоговарянето на количествата въглеродни емисии за въглищните централи. Отмени се постигнатото споразумение за 40% емисии, което дори беше и изпълнено с намалянането на производството с приключването на договорите на двата частни ТЕЦ-а в региона на Стара Загора – при това не изкуствено – с административни мерки.
Така производството се движеше от възможността да се предоставят енергия на цена, конкурентна на пазара. Това беше заменено със законодателна реформа – вече има законов таван на емисиите и ако го превишим, ще следват санкции. Това намалява възможностите за реакция при криза с производството на енергия и поставя в риск комплекса „Марица Изток“. А ние имаме нужда от тези мощности за балансиране на енергийната система. И в случаи на кризи – като през 2022 г., или сега с войната в Иран. Но на хората се представя като успех.
Войната в Иран се усеща ясно по цените на горивата и газа – какъв е ефектът за момента в България?
Опитът от 2022 г. показва, че с ръста на цените на природния газ следва и ръст на цените на електроенергията на борсите – макар и нашето производство на ток да не пряко свързано с газа. Навлизаме обаче и в период, в който големите държави консуматори трябва да нагнетят газ в своите хранилища – това допълнително засилва търсенето, оттам цената. Нашата междусистемна свързаност с Европа е достатъчно голяма и много търговци на ток могат да предпочетат да изнасят на пазари, където цените са по-високи – най-често това е Централна Европа.
Ние също трябва да напълним хранилището в Чирен – до 90% от капацитета, каквото е изискването на Европейската комисия. И ще трябва а го направим с газ, какъвто намерим на пазара.
На битово ниво компенсациите на Гюров адекватни ли са – и помощите за гориво, и за бизнеса.
Компесаторният механим, който беше предложен, се опитва някак да таргетира помощта, но както винаги в подобни ситуации доста съсловия и организации не попадат в обсега на механизма и това ражда недоволство. Вероятно ще трябва механизмът да се разшири с компенсации за транспортния бизнес, но това е нещо, което ще зависи от бъдещия държавен бюджет, който ще гледа следващото Народно събрание. В Европа подходът е по-скоро компенсации за публичния транспорт – тоест хората да спестят от гориво, като не се движат с колите си. Но там и публичният транспорт е достатъчно развит и предлага удобство.
Аз също следя как ще функционира този механизъм. Едно време компенсациите за хората бяха по 25 ст. на литър гориво, хората се възползваха и до някаква степен беше смален ефектът на високите цени. ЕК обаче имаше съображения и този механизъм нямаше как да продължи. В този смисъл служебният кабинет се е опитал да балансира между ограниченията на публичния ресурс, с който разполага, и нуждата от помощ на уязвимите потребители.
Споменахме „Чирен“ – за него се говори освен заради изискванията на ЕС за пълни хранилища до новия зимен сезон, и заради едно прословуто разширение на газохранилището, за което и ЕС даде пари, но него го няма. Европейската прокуратура започна да разследва обществените поръчки и евентуална злоупотреба с европейски средства, случаят „свали“ българския европрокурор Теодора Георгиева, а по самото разследване настъпи тишина. Кой има интерес „Чирен“ да не увеличи капацета си и какво печели?
„Чирен“ е изключително важно съоръжение за диверсификацията на източните на природен газ и ролята му през 2022 г. след началото на войната в Украйна беше ключова в условия на нарушени доставки на газ, когато бяхме зависими от Русия. Какво точно става с търговете и проекта за разширение обаче е труден въпрос. В комисията по енергетика в парламента няколко пъти сме изслушвали по темата Владимир Малинов и в качеството му на служебен министър, и като директор на „Бургартрансгаз“ – пост, който още заема. Убедителни отговори не получихме, но опасността да бъде загубено европейско финансиране за проекта е реална. Провалиха се обществени поръчки, сменяха се параметри в движение.
Кой има интерес от това и двата важни проекта за енергийната система да буксуват, да се провалят на практика до момента – разширението на „Чирен“ и рехабилитацията на ПАВЕЦ „Чаира“?
ПАВЕЦ „Чаира“ също е ключов проект. При последната рехабилитация на съоръженията обаче се появиха пукнатини. Започнаха анализи на състоянието, появиха се странни неща – като например една част да се ремонтира по един начин, друга – по друг. Мина се през неправилна експлоатация, липса на регулярна поддръжка и т.н. Да се насочим към конкретен виновник и да мислим за саботажи – това е работа на службите.
Това са стратегически обекти за енергийната сигурност и ако има нещо нередно, службите са тези, които трябва да го установят.
За мен по-големият проблем е, че българската енергетика и в частност държавните енергийни дружества станаха политически хранилки. И както си говорим за политически кабинети в министерствата, голяма част от бордовете станаха разширение на тези политически кабинети. Хора, които нямат нужната експрертиза и дори не познават сектора, получават управленска роля в тази голяма верига от дружества, повечето под шапката на БЕХ. Те имат оперативна самостоятелност, само че виждаме, че назначените ръководства не поемат никаква отговорнст за начина, по койно се управляват тези дружества. Решенията за развитието им се оказват политически.
Какъв е резултатът от това?
Всеки път го виждаме във финансовите отчети на БЕХ и дружествата по шапката му. В енергиен холдинг с дружества с огромни печалби и разнообразна дейности в енергетиката изведнъж се оказва, че дори за АЕЦ „Козлодуй“ в един от докладите се говори за нарушена ликвидност.
За ТЕЦ „Марица Изток“ и мините отдавна е ясно, че са в лошо финансово състояние. При НЕК също, а има и предстоящите разходи за 7 и 8 блок на „АЕЦ Козлодуй – Нови мощности“, които растат с учудваща скорост, а не виждаме какво реално е свършено. Видяхме как имаше опит държавата да купи частна нива от 68 дка за 100 милиона евро – благодарение на нашата реакция обаче тази порочна сделка, бих казал дори немислима, беше спряна.
Това е резултатът от политическите назначения – раздути щатове, огромни и безконтролни разходи и лошо управление на тези дружества.
Като говорим за БЕХ, две от дружествата там са „Булгаргаз“ и „Булгартрансгаз“. В първия случай част от трудното финансово положение се дължи на задълженията по договора с турската „Боташ“, сключен от служебен кабинет на Румен Радев. Договор, по който плащаме 1 млн. лева за капацитет за доставка на таз, който не използваме. Другият проблем са задълженията на „Топлофикация София“. „Булгаргаз“ в технически фалит ли е?
Не трябва да забравяме, че „Булгаргаз“ е страна по договора на България за доставка на природен газ от Азербайджан. Много хора си казват – щом е толкова задлъжняло – направо да се върви към фалит. Не, страна е по договора, който ни доставя най-евтиния газ в момента и имаме е надежден дългосрочен доставчик. Дружеството е и държавният доставчик на газ за бизнеса и потребителите и има съществена функция.
Колкото до „Топлофикация – София“ – по време на кабинета „Денков“ беше прието решение, което преструктурираше тази задлъжнялост към „Булгаргаз“ от страна на общински или държавни компании. Целта беше тя да си поеме въздух, да може да инвестира, да се разшири производството на електроенергия, откъдето да дойдат нови приходи. Решението беше прието от Министерския съвет, но веднага отменено от служебния кабинет на Димитър Главчев след това. Резултатът е още задлъжнялост на „Топлофикация“, която няма пари нито да плаща за газа, който ползва, нито за инвестиции, които да донесат приходи и устойчивост. А не може и да изтегли заем заради лошото си финансово състояние. След това нищо не е направено, а Столичната община, която е собственик, е с вързани ръце.
Договорът с „Боташ“ колко точно застрашава финансовото състояние на „Булгаргаз“?
Този договор е тристранен – участва и „Булгартрансгаз“ – държавното дружество, което държи газопреносната мрежа. Но финансовата тежест е върху „Булгаргаз“. Компанията е имала възражения по време на преговорите – и за цени, и за срокове, това е документирано, но въпреки това договорът е подписан и той е дългосрочен.
Говори се за предоговаряне с турската страна, правят се такива опити, но засега напредък няма няма. А задълженията си се трупат – 500 000 евро на ден за капацитет за газ, който на практита не се излолзва. Смятам, че този договор не е нужен на България, особено на фона на договора с Азербайджан и участието на България в терминала за втечнен газ в Александруполис.
„Булгартрансгаз“ е другото интересно дружество – то е собственик на т.нар. Балкански поток – единственият останал газопровод, който доставя руски газ за Европа. Ако скоро наистина влезе в сила европейската забрана за руски газ в Европа най-късно през 2028 г. – как ще се изплаща инвестицията в тръбата – близо 3 млрд. лева, какви ще са загубите и има ли изход?
Това е въпросът, който задаваме от години – какво точно ще се транзитира, ако спре руският газ, заради който всъщност е изграден газопроводът. Тук трябва отново да се запитаме как са дадени разрешенията за изграждане, защо не са спазени европейските изисквания достъп да имат много участници, а не един конкретен – в случая Русия.
Въпросът е дали при забрана тръбата ще продължи да се ползва и с какъв газ. Важно е да припомним, че България газ по този газопровод не получава – от него зависят Сърбия, Унгария, Словакия, а последните две са страните, които досега искат отпадане на санкциите срещу Москва заради войната в Украйна. Те наскоро подписаха и дългосрочни договори с „Газпром“.
Резултатът е, че тази тръба е поредното нещо, което всява раздор и разделение в рамките на ЕС. И България е засегната от това разделение.
Сега е засегната, но със самия строеж по-скоро е причината да има все още руски газ в Европа в условията на война и санкции.
По отношение на „Булгартрансгаз“ и този газопровод – вариантът е да се намерят възможности за използване на капацитета му от други участници, не от Русия. Но това зависи вече и от фактори извън България. И минава през предсрочно прекратяване на договори с „Газпром“. Не искам да говорим за арбитражи, което не значи, не може да се стигне дотам.
Бойко Борисов, чиято партия ГЕРБ през 2012 г. наложи мораториум над проучванията и добива на шистов газ, в тази кампания се присети, че тази забрана трябва да падне и едва ли не България може да се превърне в своеобразен Катар на Балканите. Тази тема винаги излиза кампанийно, обрасва с дезинформация – като че ще се трови житницата на България, после спихва. Каква е позицията на ПП-ДБ – трябва ли да отпадне мораториумът, поне за проучванията има ли изобщо шистов газ в страната?
Факт е, че има партии, които използват тази тема за предизборно с цел поредно разделяне на обществото. Аз лично бих заложил на продължаване на проучванията за наличие на конвенционален газ в Черно море. Приехме и такова решение в Народното събрание, и настоявахме в последните седмици на миналата година България да участва в тези проучвания.
За жалост двата сондажа не завършиха с успех, но съседни държави не разчитат само на два сондажа – минават десетки проучвания, докато се намери природен газ. Вместо отново за връщаме темата „шистов газ“, която разделя обществото, по-разумно ми се струва да насочим усилия към Черно море.
Имахме подобна тема и с вятърните електроцентрали в Черно море – т.нар. перки. ГЕРБ първо предлагаше да се инвестира в този вид вятърта енергия, писаха се законопроекти, стратегии, но обществото отново беше разделено и темата се изпари. Струва ми се, че цялото това говорене е само с цел активизиране на определени електорални маси, а не реално намерение за развитие на енергийните източици в страната.
About the Author
