Ако човек пътува с градския транспорт за работа, трудно би предположил, че отвъд хората, които, все още снощни, пушат по спирките своите сутрешни цигари и пият горещо кафе от пластмасови чаши за еднократна употреба, докато чакат тролея, в обществото ни има едни други хора, които не биха и допрели пластмаса до устните си, не пият кафе, не пият алкохол, не пият случайна вода и не си лягат никога след 22 часа.
Тези хора не пътуват с градски транспорт. Те имат възможности за добър живот. Но живеят ли добър живот? Въпрос на гледна точка. Въпрос на пари. Въпрос на въпроса „кой от нас изобщо живее добър живот днес?“. Но най-вече въпрос на маркетинг и реклама. Въпрос на алгоритъм.
Контрастни душове, инфрачервени LED маски за лице, мерене на протеини на всяко хранене, шепи хранителни добавки от държави със съмнителен контрол върху производството, пробиотици, синбиотици, пребиотици, постбиотици, анализ на съня по 3D графики, фекални тестове на микробиома, елиминационни диети, алкализиране на водата, дигитален детокс, електролити, прахчета, устойчиво нишесте, филтри за въздух, драйбръшинг, средиземноморска диета, но без риба, защото в рибата има тежки метали, но все пак с Омега 3 мастни киселини, интермитентно хранене, латекс за стени, който спира 5G лъченията от съседите и какви ли още не практики, продукти и подходи предлага съвременната longevity индустрия. За да обещае дълъг и добър живот на всеки, който иска да инвестира в такъв подобаващо.
„А вие искате ли“? – пита интернет онези, които не се возят в тролея. На другите им предлага „Дерби“ Кола и шарена „Карелия“.
Но можем ли да сме здрави и без всичко това?
По всичко личи, че разумното хранене, придружено от редовно движение, спорт и стабилен нощен сън вече не са достатъчни за добър и дълъг живот. Инфлуенсъри от всички страни всекидневно ни запознават със своите многостепенни сутрешни рутини, които могат да бъдат покрити само от човек, който няма семейство, чувства или работа.
Фокусът върху себе си и собственото благоденствие в популярната култура на първия свят започна да прекрачва границите на пожелателната ангажираност със здравето и да се превръща в повсеместна лудост.
Разбира се, че грижата за себе си е фундамент за дълголетие и пълноценен живот. От древни времена човечеството знае, че гимнастиката, умереното и разнообразно хранене и почивката са стълбове на човешкото здраве и с тях компромиси не бива.
Но има ли нещо средно между липсата на каквато и да е култура на живот, изразена в преяждане с евтини полуфабрикати, пушене на всевъзможни устройства за пушене, лягане по нощите и обездвижване и другата крайност – задължителната преса на корема, отказ от консумация на бял хляб завинаги, спането с часовник като по-важно от спането с човек и вторачването във физическото състояние до нива на свръхфиксация? Дано да има, че иначе много сме го закъсали.
Междувременно според Harvard Study of Adult Development – едно от най-дългите и влиятелни научни изследвания върху човешкото здраве и благоденствие, провеждани някога, което продължава вече над 85 години – ключът от бараката е в точно обратното на това да се вторачваш в себе си.
През 1938 година екип учени от Харвард започват да работят с 724 мъже от две различни социални прослойки – едните са студенти в университета, а другите – младежи от бедните квартали на Бостън. За съжаление в началото на проучването все още не е прието жени да са включвани в подобни изследвания. По-късно обаче и те стават част от него, заедно с децата и внуците на първоначалните участници.
Постепенно това се превръща в особено мащабното изследване на човешкия живот. Целта му е да проследи кои фактори предсказват здраве, щастие и дълголетие. Участниците и техните наследници са наблюдавани дълги години чрез множество интервюта в собствените им домове, провеждане на различни медицински изследвания, включително кръвни тестове, видеозаснемане в обичайната им среда и още способи.
Основният извод от събрания и анализиран в рамките на проучването огромен обем данни е един и той е категоричен: Хората, които са по-свързани с другите – със семействата си, с приятелите си, с общността – са по-здрави физически, живеят по-дълго и по-добре.
Изолацията води до влошаване на здравето и влошаване на мозъчните функции. Не е толкова важно дали си просто семеен с деца и дали имаш много приятели, а какво е качеството на отношенията ти. Колко пълноценно общуваш с другите.
Проучването също така предполага, че браковете, в които преобладават конфликтите и неразбирателствата и в които липсва достатъчно нежност и привързаност, са особено вредни за здравето, по-вредни от развода. При хората в такива връзки по-често се наблюдава и влошено когнитивно здраве в напреднала възраст.
Всъщност всичко това е добре известно на съвременните специалисти по дълголетие, още познати като longevity коучове, но приятелството и любовта са безплатни и в този смисъл трудно могат да станат обект на по-сериозна рекламна кампания. Може би затова не чуваме много за ползите от тях в сравнение с ползите от инжекциите за диабет, които се ползват масово за отслабване.
„В един момент ни се прииска да погледнем назад в живота на нашите 80-годишни мъже и да се опитаме да видим дали бихме могли да предположим на база онова, което знаехме за тях в средната им възраст, чака ли ги старост в добро здраве и щастие, или не. И когато се разровихме в цялата събрана за тях информация, за да направим важните взаимовръзки, не нивата на холестерола бяха определящи за това как ще остареят те. Удовлетворението, което изпитват от връзките си беше. Онези сред тях, които най-много се радваха на отношенията си с другите през петдесетте си, се оказаха и тези, които са най-здрави на 80“.
Това казва в своята пословична ТЕД лекция, посветена на безпрецедентното изследване, настоящият му директор, психиатърът Робърт Уолдингер.
Разбира се човек хипотетично може да провежда супер пълноценен социален живот изцяло във фитнеса, но предвид културните ни корени, може би е хубаво да помислим над тези думи, когато се чудим дали да приемем онази покана за рожден ден в битова механа в петък вечер.
Да, неминуемо там има риск да изядем половин пърленка с много глутен и да не си легнем в 22 часа, както трябва, но има и шанс да преживеем радост в компанията на приятни хора и ненадейно в разговора да се почувстваме значими или поне интересни за някой друг, освен за себе си.
„Всеки сам си преценя“ кое е по-полезно. В крайна сметка най-важното е да сме живи и здрави.
About the Author
