Борислав Сарафов подаде оставка като и.ф. главен прокурор пред Прокурорската колегия на ВСС
Самият той потвърждава за това в официална позиция.
„Решението си взех още преди време, след внимателна преценка на всички правни и институционални последици. Отложих неговото оповестяване, за да не допусна допълнителна дестабилизация на Прокуратурата на Република България в условията на продължителна и тежка политическа криза, която, надявам се, както и мнозинството от българските граждани демонстрираха, този път е намерила своето успешно разрешение“, казва Сарафов.
На практика – вече няколко месеца той е третиран като нелегитимно заемащ длъжността и.ф. главен прокурор от Върховния касационен съд, което поставяше под въпрос работата по наказателните дела.
„За съжаление, през изминалите месеци прокуратурата продължи да бъде подлагана на неоснователен и неправомерен натиск. Наред с това станах обект на целенасочена очерняща и компроматна кампания. Въпреки това поставих над всичко интереса на институцията, на която съм посветил повече от три десетилетия от професионалния си път, и поех отговорността да продължа изпълнението на функциите си. Считам, че към настоящия момент са налице предпоставки за нов етап в развитието на прокуратурата – етап, основан на устойчивост и предвидимост“, казва Сарафов в писмото си.
Борислав Сарафов се оттегля като и.ф. главен прокурор – три години след „временното“ му назначение и три дни след Избори 2026.
Рано тази сутрин новоизбраният депутат от „Прогресивна България“ Иван Демерджиев го призова незабавно да се оттегли до края на деня. Късно снощи започнаха да циркулират първите слухове, че Сарафов вече е подписал оставката си.
Формално Сарафов „оттегля съгласието си“ да заема функциите на главен прокурор – т.е. не може Прокурорската колегия да не приеме акта му.
Какво следва?
Прокурорската колегия ще трябва да избере друг и.ф. главен прокурор – негов заместник, който ще може да изпълнява тази функция само за 6 месеца.
Това означава друга смяна не по-късно от октомври 2026 г. Възможно е междувременно Народното събрание и съдебната система да излъчат нов състав на Висшия съдебен съвет, от който вече ще зависи избора на титулярен главен прокурор.
„Тежката криза на правовата държава от гледна точка на това поне да имаме легитимен главен прокурор ще бъде преодоляна“, каза правосъдният министър Андрей Янкулов.
Кой е Борислав Сарафов?
Борислав Сарафов е една от най-властните, дълголетни и спорни фигури в управлението на съдебната власт в последните 15 години.
Както и да се сменяха лобитата във Висшия съдебен съвет и политическите мнозинства, които ги контролираха – Сарафов оставаше на висши позиции в прокуратурата.
Той беше административен ръководител на ключови нива при трима главни прокурори – Борис Велчев, Сотир Цацаров и Иван Гешев. До момента, в който самият Сарафов оглави прокуратурата и беше оставен на поста „безсрочно“.
Името му се свързва с множество обществено-значими казуси – от „Осемте джуджета“ и мрежата за търговия с влияние в Спецсъда на Петьо Петров-Еврото до спорните медийни изяви на Сарафов в първите дни на разследването на случая „Петрохан“.
Той работи в системата на съдебната власт от 1996 г. – първо като следовател, после като зма.-районен прокурор в Сливница, а от 2001 г. – като прокурор в Софийската окръжна прокуратура.
От 2007 г. той е прокурор във Върховната касационна прокуратура, а през 2011 г. беше избран за ръководител на Апелативната Специализирана прокуратура.
Това стана в първия мандат на ГЕРБ, когато спецправосъдието беше създадено с цел да ускори разглеждането на делата срещу организираните престъпни групи.
Постепенно спецсъдилищата и прокуратурите се превърнаха в основен източник на скандали в съдебната власт заради произволните решения за арести по дела със съмнения за политически или икономически поръчки – включително „Осемте джуджета“. Спецправосъдието беше закрито през 2022 г., година след края на последното управление на Бойко Борисов като премиер.
През 2012-2013 г. Борислав Сарафов се кандидатира за главен прокурор и въпреки че не беше избран, той влезе директно в екипа на Сотир Цацаров като негов заместник.
През 2017 г. оглави и Националната следствена служба, което му гарантира още поне 5 години непрекъсваем мандат като зам.-главен прокурор – позиция, която той запази дори след края на мандата на Цацаров.
Вторият му мандат начело на НСлС беше одобрен през 2022 г. – вече при Иван Гешев – но година по-късно настъпиха мащабните сътресения на върха на прокуратурата.
През май 2023 г. избухна взрив в местността Ярема, докато кортежът на Гешев преминаваше. Борислав Сарафов първоначално беше натоварен с разследването, като водещата версия беше опит за убийство, и твърдеше невярна информация, че главният прокурор е пътувал със семейството си при взрива.
Само няколко дни по-късно Сарафов внезапно се разграничи от Иван Гешев и го обвини, че го е подвел. Отношенията им се смразиха окончателно, когато Гешев мина в контраатака срещу ГЕРБ и ДПС с обвинения за готвената му смяна по политически причини.
Тогавашният главен прокурор посочи Петьо Петров-Еврото („Осемте джуджета“) за човека, който го е заплашвал преди взрива при Ярема и обвърза Борислав Сарафов със заговор за предсрочното прекратяване на 7-годишния му мандат начело на прокуратурата.
През юни 2023 г. ВСС действително уволни Иван Гешев заради уронване престижа на съдебната власт, а Прокурорската колегия назначи Сарафов за и.ф. главен прокурор въпреки протестите.
Под неговото ново ръководство прокуратурата не само не поддържаше обвинението срещу Петров (междувременно избягал от България) за корумпирането на висши магистрати, а дори заведе дело срещу прокурора, който работеше по този случай – Константин Сулев. Той беше оправдан от съда.
В края на 2024 г. Борислав Сарафов възнамеряваше да се кандидатира повторно – вече като титулярен главен прокурор, когато Висшият съдебен съвет с изтекъл мандат се беше амбицирал да направи ключовата кадрова смяна за 7 години напред.
Мнозинството в парламента, по това време с водеща роля на ПП-ДБ, обаче даде сигнал, че няма да допусне подобни решения със съмнителна легитимност. Народното събрание постави няколко препятствия – въведе 6-месечен пределен срок за „временните“ ръководители на прокуратурата и съда, както и забрана на ВСС с изтекъл мандат да избира нов главен прокурор, нов председател на ВАС и на ВКС.
Дори тогава – с изричните поправки в Закона за съдебната власт – Борислав Сарафов не се оттегли от длъжност, а Прокурорската колегия на ВСС не го смени.
Стигна се до безпрецедентното положение, в което Наказателната колегия на Върховния касационен съд отказа да се произнася по искания на Сарафов, защото не признава легитимността му като и.ф. главен прокурор.
Това направиха и други съдилища в страната.
Конституционният съд потвърди наскоро, че не може временно заемащ върховна длъжност в съдебната власт да остане на този пост безсрочно.
About the Author
