Платформи като Spotify играят ключова роля в разпространението и откриването на музика в Европа. Според данните, цитирани в доклад на Европейска комисия, алгоритмите за препоръки и начинът, по който се разпределя съдържанието, имат съществено значение за това кои артисти достигат до по-широка аудитория. Анализът поставя акцент върху ефекта от тези механизми върху по-малките пазари, включително България и региона на Източна Европа.
„Години наред ни обясняваха, че преувеличаваме. Че „такъв бил пазарът“. Че „алгоритъмът бил неутрален“. Оказва се, че просто сме били прави“, пише певицата и продуцент Рут Колева, която сподели доклада.
Той е в основата и на анализ на организацията Music Equality, според който алгоритмите на Spotify системно поставят музиката от Югоизточна Европа в по-неблагоприятна позиция.
Според Music Equality музика от 11 държави в региона – Албания, Босна и Херцеговина, България, Хърватия, Гърция, Косово, Черна гора, Северна Македония, Румъния, Сърбия и Словения – рядко достига до препоръките, дори когато има интерес към нея.
Анализът отбелязва още, че Spotify няма редактори или локално присъствие за този регион, който обхваща над 55 милиона души. В резултат музиката от тези страни почти не присъства в основните плейлисти.
В отговор Music Equality формулира пет конкретни искания:
1. Правила за по-голяма видимост на музика от по-малки европейски пазари
В момента няма ясни изисквания към платформите как да показват съдържание от различни държави. Затова се настоява за общи европейски правила, които да гарантират място и за музика извън най-големите пазари, с ясни цели, контрол и санкции.
2. Независим одит на алгоритмите
Да има външна проверка на начина, по който работят системите за препоръки. Искането е и за достъп до данни в обществен интерес.
3. Присъствие във всички държави от ЕС
Платформи с голям пазарен дял да имат редактори и плейлисти за всички пазари. Липсата на такова присъствие в Югоизточна Европа се определя като структурен проблем.
4. Поправка на данните за езици като български
Част от каталозите съдържат грешки, които засягат езици на кирилица като български, сръбски и македонски. Това влияе на начина, по който музиката се подрежда и достига до слушателите.
5. Реален достъп до европейски програми
Програми като Creative Europe, Liveurope и Live DMA да бъдат преразгледани, така че да се премахнат структурните пречки, които ограничават участието на държави от Югоизточна Европа. Според организацията формалният достъп не означава, че тези пазари реално получават същите възможности.
Докладът показва, че България е сред пазарите с най-бърз ръст на приходите от музикален стрийминг – около 44% на годишна база. Увеличението идва основно от местни изпълнители, които привличат вниманието на българската аудитория. Тази тенденция се описва като „глокализация“ – развитие на локалната сцена в рамките на глобални платформи.
Въпреки този ръст, видимостта на музика от България и Източна Европа извън националните пазари остава ограничена. Данните показват, че алгоритмите за препоръки често се опират на вече натрупани потребителски сигнали, което затруднява достигането на по-малко познати артисти до по-широка аудитория. Само 27% от анкетираните в Европа казват, че откриват музика на други европейски езици чрез платформите, докато 42% посочват, че не го правят.
Това се свързва с т.нар. „пристрастие към популярността“ – модел, при който системите насърчават вече популярно съдържание, обикновено от по-големи и англоезични пазари, за сметка на по-малките.
Докладът посочва още, че когато алгоритмите не разполагат с достатъчно данни за местни артисти още в началото, тяхната музика почти не достига до препоръките. Този ефект е наблюдаван в 24 държави и показва колко силно видимостта зависи от първоначалното позициониране в платформите.
Анализът обръща внимание и на липсата на специфични регулаторни механизми в музикалния стрийминг, съпоставими с тези при видео платформите. На този фон ролята на Spotify е особено значима, тъй като компанията държи над половината от пазара в Европа.
Проучването акцентира и на ролята на автоматичните плейлисти, които са важен начин за откриване на музика. Те често насочват към вече популярни песни, което затруднява по-малко познатите артисти да достигнат до нова публика.
Към това се добавя и постоянно нарастващият обем нова музика, включително създадена с помощта на изкуствен интелект, което прави конкуренцията за внимание още по-голяма.
Докладът отбелязва и използването на инструменти като „Discovery Mode“, при които платформата предлага по-голяма видимост в препоръките срещу по-ниски възнаграждения. Част от европейските музикални организации критикуват този модел като неблагоприятен за независимите артисти и лейбъли.
В обобщение, докладът показва, че дигиталните платформи създават нови възможности за растеж – особено на местно ниво – но същевременно комбинацията от алгоритми и финансови правила продължава да затруднява артистите от България и Източна Европа да достигат до по-широка международна публика.
About the Author
