Историята започва в един бар в Лондон. Дони работи там, когато среща Марта – жена, която изглежда разстроена и сама. Той я черпи с чай. Този малък жест поставя началото на връзка, която бързо излиза извън контрол.
Марта започва да идва всеки ден, да се появява на участията му и да му изпраща хиляди имейли. Това, което първоначално изглежда като странно, но безобидно поведение, постепенно се превръща в обсесия.

„Baby Reindeer“ проследява тази ескалация по начин, който е едновременно шокиращ, забавен и дълбоко тревожен. Сериалът не щади и главния герой.
Вътрешният монолог на Дони показва не само страха, но и объркването, самотата и нуждата от внимание, които го държат в тази ситуация по-дълго, отколкото би искал да признае.
След успеха на „Baby Reindeer“ Гад поема в различна посока с „Half Man“, който вече е достъпен в HBO – засега с първия си епизод. Минисериалът е от шест серии, като нови епизоди се очакват всяка седмица до финала в края на май.
Новият проект отново е написан и създаден от него, но този път не е автобиографичен.
Вместо това Гад използва фикцията, за да разгледа по-широка тема – как се изграждат мъжките връзки и откъде идва насилието в тях.
„Интересно ми беше да изследвам дисфункционалната мъжественост – откъде идва и как се развива във времето“, казва той. „Защо мъжкото приятелство е толкова опияняващо? Защо връзките между мъже са толкова силни – и защо последствията от токсично поведение в тях могат да бъдат толкова крайни?“
„Half Man“ проследява връзката между двама мъже от Глазгоу – Нийл и Рубен, които се срещат като тийнейджъри и израстват заедно като братя, макар и без кръвна връзка.
Майките им имат връзка и събират двамата в едно семейство, което поставя началото на близост, която постепенно се превръща в зависимост.

В различните периоди от живота им героите са изиграни от различни актьори – в по-младите им години Нийл и Рубен са в ролите на Мичъл Робъртсън и Стюарт Кембъл, а като възрастни ги виждаме в изпълнение на Джейми Бел и самия Ричард Гад.
Тази смяна на гледната точка позволява ясно да се проследи как връзката им се изгражда и променя с времето. Историята започва със сватбата на Нийл, прекъсната от внезапната поява на Рубен, който го удря в лицето – сцена, която още в първия епизод подсказва, че зад този момент стои дълга и сложна предистория, която се развива от 80-те години до днес.
Нийл израства без баща и е системно тормозен в училище. Рубен идва от среда на насилие и още като тийнейджър носи белезите ѝ.
Когато попадат под един покрив, връзката им започва да се оформя около тази разлика – Рубен се превръща в защита за Нийл, но и в негов най-силен източник на страх. Постепенно влиянието му става определящо.

„Не исках да показвам просто агресивен човек, който избухва отново и отново“, казва Гад. „Интересуваше ме да поставя това поведение в контекст – да разбера защо съществува и откъде идва.“ За него е важен механизмът зад насилието – как се формира и как се предава във времето.
Връзката между двамата постепенно се усложнява. Още в началото личи как близостта, зависимостта и нуждата от контрол се преплитат. „Хората ще кажат, че сериалът е за мъжествеността“, казва Гад, „но аз мисля, че е за двама мъже, които не знаят как да изразяват привързаността си.“
За ролята на Рубен самият Гад преминава през сериозна физическа подготовка. Той тренира интензивно в продължение на месеци, за да изгради по-внушително и заплашително присъствие на екрана. „Беше трудно – пишех и тренирах почти всеки ден. Тялото ми беше изтощено, но трябваше да го направя, за да се доближа до героя“, казва той. След уязвимия и крехък образ в „Baby Reindeer“, тук търси точно обратното въздействие.

Сериалът не предлага ясни отговори и не се опитва да съди героите си. „Всеки човек има проблеми, има моменти, за които съжалява, и такива, с които се гордее“, казва още Гад.
Дори Рубен, в най-тежките си прояви, остава сложен образ. „Той прави ужасни неща. Но ако сериалът работи, ще запазиш някаква форма на съчувствие към него. Така сме устроени.“
Още с първия си епизод „Half Man“ задава тон на мрачен и труден за гледане разказ, който няма намерение да бъде удобен.
Вместо това разглежда насилието като процес, който започва рано и се развива с времето – линия, която Гад вече очерта в „Baby Reindeer“, но тук разширява отвъд личната история към по-общото изследване на човешката природа.
Baby Reindeer: Сериалът на ръба между хумора и ужаса, който и Стивън Кинг харесва
Истинската Марта от „Baby Reindeer“ съди Netflix за 170 милиона долара