За първи път от създаването на Индекса за свобода на словото на Репортери без граници (RSF) над половината държави в света попадат в категориите „трудно“ или „много сериозно“ положение за журналистиката.
Това показва новият доклад на организацията за 2026 г., което отбелязва най-ниската средна оценка за последните 25 години.
България слиза надолу с една позиция спрямо 2025-та – до 71-во от общо 180 места.
По-назад от страните в ЕС са само Унгария (74 място) и Гърция (86 място).
На върха остава Норвегия, за десета поредна година, докато Еритрея е на последно място.
Най-голямото подобрение е отчетено в Сирия, която се изкачва с 36 позиции след падането на режима на Башар Асад.
Общо 52,2% от изследваните 180 държави са в категориите „трудно“ или „много сериозно“ положение на журналистиката. През 2002 г. делът им е бил едва 13,7%.
Под 1% от световното население в момента живее в държави със „добро“ ниво на медийна свобода.
САЩ губят 7 позиции и падат до 64-то място, на фона на засилени политически атаки срещу медиите и напрежение около сигурността на журналистите.
Най-сериозно влошаване се вижда по показателя, който измерва законовата среда за правенето на журналистика.
Причината, според организацията, е глобална тенденция към криминализиране на журналистиката чрез злоупотреба със закони за национална сигурност, антитерористично законодателство и т.нар. SLAPP дела (съдебни искове с цел сплашване).
Дори демократични държави все по-често използват подобни механизми. В някои случаи те ограничават достъпа до информация от обществен интерес или преследват журналисти заради разследванията им.
България също е спомената като пример за държава, в която SLAPP дела се използват срещу медии.
В дъното на класацията остават страни като Китай, Северна Корея и Еритрея, където независимата журналистика практически не съществува. Русия също остава сред най-репресивните среди, като десетки журналисти са в затвора.
„Бездействието е форма на съучастие“, предупреждава редакционният директор на RSF Ан Боканде. По думите ѝ атаките срещу журналистиката вече се извършват „пред очите на всички“ от авторитарни режими, политически власти, икономически интереси и недостатъчно регулирани онлайн платформи.