Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) се възмути, че служебният кабинет „Гюров“ не е позволил шоково поскъпване на горивата на дребно в началото на кризата в Близкия изток. Антимонополната комисия е загрижена още, че в този период са намалели маржовете на малките търговци. КЗК се похвали, че след „навременната ѝ намеса“ този подход е бил прекратен.
КЗК публикува заключенията си от проучване на пазара на горива в България проведено от 4 март.
В него антимонополния орган, начело с избрания по времето на ГЕРБ и ДПС – Росен Карадимов, критикува мерките на служебния кабинет на Андрей Гюров, чрез които на практика е избегнат първоначалния риск от шоково поскъпване на горивата на дребно.
Според КЗК служебната власт е реализирала „ценова преса“ чрез особения управител на „Лукойл“ и по този начин създала „риск от фалити на малки търговци“ и за „отлагане, но не и предотвратяване на ценовата спирала“.
Основният извод на комисията е, че изпълнителната власт чрез особения управител на „Лукойл“ е довела до разминаване между ръста на цените на пазара на едро и ръста на цените в бензиностанциите на „Лукойл“. „Това поведение би могло да се квалифицира като упражняване на ценова преса, водещо до сериозни затруднения и риск от фалити за малките търговци, производители и вносители на горива, както и до реален риск от ценова спирала в перспектива“, твърди КЗК.
Антимонополната комисия се хвали, че „след навременната интервенция това поведение е преустановено“.
В обобщението на анализа си КЗК стига до извода, че „до 9 април пазарът функционира при модел на задържане на цените, който временно ограничава пренасянето на шока към крайните потребители, но за сметка на сериозно свиване на маржовете и риск за малките търговци“.
Същото това обобщение обаче продължава така: След 09.04.2026 г., особено при дизеловото гориво, започва процес на компенсиране на предходно потиснатия ценови натиск, при който цените на едро намаляват, но цените на дребно остават устойчиви или нарастват. И двата етапа крият рискове“, заключва КЗК.
„Първият – от фалити, концентрация и отложена ценова спирала; вторият – от надкомпенсиране, нов ценови натиск върху потребителите и пренасяне на по-високите разходи към транспорт, храни и услуги“, пише още антимонополната комисия.
Според КЗК подобно пазарно поведение може да даде „краткосрочен ефект на стабилизация, но не е устойчиво решение без допълнителни мерки за прозрачност, контрол на маржовете, проследяване на ефекта по веригата и целева държавна намеса там, където възниква ценовият натиск“.
Комисията дава свои препоръки – сред които:
- създаване на Национален оперативен щаб към Министерския съвет, който да осъществява постоянен мониторинг на доставките, цените, складовите наличности и риска от недостиг, както и да координира действията между държавата, бизнеса и рафинерията;
- въвеждане официален седмичен индекс на горивата, който да следи средните цени на горивата. От КЗК се застраховат, че „Това не е форма на ценови контрол, а осигуряване на пазарна прозрачност чрез публикуване на исторически данни“;
- засилен контрол по цялата верига;
Докладът на КЗК идва в момент, в който правителството на Румен Радев се опитва да наложи административен натиск върху цените на най-различни стоки, като част от мерките предвиждат допълнително разширяване на правомощията на КЗК.
На този фон управляващите няколко пъти отказаха да отговорят дали ще сменят състава на комисията, в който доминират кадри, избрани от ГЕРБ и ДПС на Делян Пеевски.
КЗК ще може да забранява „неразумно високи цени“ на търговците, според промените на новата власт
About the Author
