Откакто AI стана част от ежедневния живот, лудото темпо на технологичния напредък породи много въпроси в контекста на образованието: и повечето от тях са подточки на големия въпрос за смисъла.
Във времена на интензивни промени, които само допреди десетилетие звучаха като откъс от sci-fi роман, традиционните образователни методи са поставени под въпрос. И то резонен такъв.
Говорим си по темата с Евгения Пеева, изпълнителен директор, и Христо Тенчев, съосновател на СофтУни БУДИТЕЛ – Българско училище за дигитални иноватори и технологични лидери.
Професиите на бъдещето няма да са професиите на настоящето
Първоначалната идея на СофтУни БУДИТЕЛ, създадена през 2017 г., е учениците там да получат практически умения по програмиране, дигитален дизайн и предприемачество. След нахлуването на AI обаче, преди 3 години училището преминава през качествена трансформация и започва да се фокусира върху развиването на качества и умения, които остават валидни в свят, в който нямаме никаква идея как ще изглежда пазарът на труда след десетина години.
Тенчев се смее на шегата, че първите, които ще отпаднат от образователната фуния са програмистите, но не защото не разбира страха, скрит в нея, а защото според него тя изразява ясно чудовищното объркване в посока на съвременното образование: как да се опитаме да подготвим децата за конкретна професия в свят, в който професиите непрекъснато се променят.
„Професиите на бъдещето няма да са професиите на настоящето“, казва Тенчев.
„Така че въпросът не е дали детето ще стане програмист, юрист или лекар. По-важното е дали ще може да се адаптира, да мисли критично, да задава въпроси и да учи непрекъснато.“
Именно около тази идея постепенно започва да се изгражда СофтУни БУДИТЕЛ. И ако още го възприемате като за „училище за компютри“, сте доста далеч от истината, защото там не говорим за стерилна технологична среда с деца, втренчени по цял ден в екрани.
Училището като среда, а не просто като обучение
„Невронауката и педагогиката показват, че мозъкът учи през взаимодействие със средата и хората, не просто през информация от екран“, казва изпълнителният директор на СофтУни БУДИТЕЛ Евгения Пеева.
„Връзката с учители, ментори и приятели винаги е била изключително важна, особено в тийнейджърска възраст. Сега е още по-съществена: една от най-важните роли на училището е не просто да обучава, а да създава среда, в която децата имат срещу себе си значими възрастни, на които могат да се доверят“, допълва тя.
Естествено, социалните мрежи са част от картината.
„Те са създадени така, че постоянно да те засмукват“, казва Пеева. „И по-често създават страх и несигурност, отколкото позитивни чувства. Снимането на някакво видео може да изглежда като невинна шега за едно дете, но да е разчетено като психически тормоз от друго – и е важно да чуваме тези сигнали навреме“.
Още преди две години СЗО публикува изследването си „Teens, screens and mental health”, според което над 1/3 от тийнейджърите са непрекъснато онлайн, което води до повече тревожност, проблеми със съня и понижено усещане за психично благополучие.
Миналата година медицинското научно списание JAMA Network Open изкара категорични данни, че времето, прекарано в социалните мрежи в юношеските години, се свързва с увеличаване на депресивните симптоми във времето.
Между оценките и реалните умения
Затова си говорим не толкова за технологиите, колкото за стреса, на който са подложени днешните гимназисти. А и по-малките ученици.
Състезанията, оценките, точките, класиранията и изпитите на много места започват още в първи клас и с времето заемат все по-голяма част от ума на децата и водят до все повече напрежение. Все по-често чуваме за бърнаут при ученици.
„Не правим услуга на българските седмокласници, когато ги караме години наред да живеят под огромен стрес за един изпит“, казва Евгения Пеева и уточнява, че „тези изпити измерват основно запаметяване, а не умения като адаптивност, функционална грамотност и аналитично мислене.“
СофтУни БУДИТЕЛ не е от училищата, които приоритизират високите оценки на НВО-тата, тъй като според основателите му класическата система за оценяване, състояща се от заучаване, възпроизвеждане на знания и справяне с тестове, вече е неактуална.
Няма по-голям успех от това да се научиш да учиш
„Обикновено още при първоначалните интервюта разбираме, ако родителите не споделят нашите ценности и в тези случаи ние просто няма как да сме полезни. За нас е важно ученикът да бъде водещ в собствения си път, а не да изпълнява очакванията и амбициите на родителите си“, казва Евгения.
„Много родители вървят по традиционния модел, който е направил тях успешни: добра гимназия, добър университет, сигурна професия. Проблемът е, че светът вече не функционира толкова линейно.
Няма по-голям успех от този да се научиш да учиш.
Години наред сме разбирали образованието като някой, който стои пред нас и ни казва някакви факти, които следва да наизустим.
Тук се опитваме да научим децата на това да задават правилните въпроси, да поставят дадена информация под въпрос, да могат да спорят, да умеят да преценяват кое е вярно и кое – грешно.“, обяснява Евгения Пеева.
Конкуренцията има смисъл, само ако не създава токсичен стрес
Става дума и за конкуренцията, която е агресивно насърчавана в голяма част от частните училища.
Според Христо Тенчев „най-добрата конкуренция е със самия себе си“.
„Да станеш своя по-добра версия. Използваме състезанията по-скоро като инструмент за ориентиране – през тях учениците да разберат какво им е интересно, в какво са добри и накъде искат да вървят. Конкурентната среда е полезна, но в никакъв случай не трябва да създава токсичен стрес“, казва още той.
По думите му „е много по-важно детето да вярва, че може да се справя, да има интереси и мотивация“.
Когато ученето има връзка с реалния живот
Много от днешните младежи искат да изкарват пари, което звучи като странна ценност в подрастващия ум, но отново: времената са други.
От друга страна, има немалко родители, които оказват натиск върху децата си, за да изберат доходоносна професия, пренебрегвайки интереса на децата към привидно не толкова атрактивни занимания.
Според Евгения ролята на учителите тук е да покажат, че ученето може реално да помогне на учениците да печелят пари. Именно ученето може да им донесе финансова самостоятелност: в много по-голяма степен от различни съмнителни ходове.
В СофтУни БУДИТЕЛ идват както деца, които от малки знаят, че програмирането или дигиталният дизайн са тяхната посока, така и такива, които нямат идея какво искат да правят.
„Имаме деца, които в предишното си училище не са били мотивирани, а родителите им са били притеснени от това. И когато попаднат при нас, благодарение на менторския подход на учителите, разнообразните преживявания, стажовете, клубовете, кариерните дни и работата по реални проекти, те буквално разцъфват“, разказва Евгения.
За да развиваш ученици, се изисква общност
Разбира се, разцъфването се случва със значимото участие на учителите. Всички знаем истории като тези на Мо Фара, забелязан от свой учител по физическо, който го насърчава да тренира.
Впоследствие Фара става един от най-великите бегачи на дълги разстояния в историята на леката атлетика. И на Стив Джобс и неговата учителка Имоджин Хил, за която самият Джобс по-късно споделя, че тя е човекът, който го е накарал да иска да учи. Ясно е какво се случва нататък.
В СофтУни БУДИТЕЛ също не липсват примери за големи успехи на ученици, подкрепени от учителите си. Наскоро техен ученик, деветокласник, става световен шампион на международно състезание по програмиране със Скрач, а по-рано настоящата година тяхна ученичка достига финала на предприемаческо състезание с много по-възрастни от нея конкуренти.
„Хората казват, че за да се отгледа едно дете, се иска цяло село. Е, за да развиваш ученици, се изисква общност“, казва Евгения.
Общността в училището се вижда и по т.нар. „учебни компании“ – ученически екипи, които работят по реални идеи и казуси. Някои разработват проекти за чиста енергия, други създават AI решения за ориентиране в университетите, трети работят върху финансова грамотност за възрастни хора.
„Когато дадеш възможност на учениците сами да дефинират проблема, който искат да решат, те автоматично започват да учат с много по-голяма страст“, казват нашите събеседници.
Най-важното умение може би все още е човешкото
Пеева и Тенчев често споменават „уменията на бъдещето“. Зад тази иначе клиширана фраза, всъщност стоят доста конкретни неща: способността да поставяш под съмнение информация, да спориш аргументирано, да работиш с други хора и да не се страхуваш да променяш посоката си.
И макар че разговорът постоянно се връща към бъдещето, най-силното послание остава друго: че в свят, обсебен от успех, точки и „реализация“, може би най-важното умение все още е си остава в рамките на човешкото.
И че доброто училище днес не е това, което обещава сигурна професия, а онова, което учи децата как да не се страхуват от неизвестното.
About the Author
