Една година след избирането си за папа, Лъв XIV представи лично първата си енциклика – Magnifica Humanitas, „Великолепното човечество“.
Тя е посветена на изкуствения интелект, но не на техническия инструмент, а на „защитата на човешката личност в ерата на AI“.
Дълъг 231 страници и разделен на 245 точки, докуметът се превръща в част от учението на Католическата църква. Той е ясен пример, че дори в дигитализирания свят църквата има какво да каже.
Точно преди 135 години предшественикът на папата Лъв XIII пише енцикликата Rerum novarum – „За новите неща“ – в момент, когато индустриалната революция е в разцвета си.
„Днес аз следвам неговия пример в момента, когато AI рязко навлиза с бясна скорост в живота ни“, казва Светият отец.
Текстът е плод на консултациите на папата с учени и инженери, технологични експерти, политически и религиозни лидери, но и родители, общественици, както и онези, отритнати от обществото, чийто глас никой не чува.
„От една страна, AI е плод не нестихващия човешки гений, едно от големите постижения на човешкия интелект и човечеството може да се гордее с това си откритие“, казва папата.
Освен приликата с епохата на индустриалната революция съществува и основна разлика – тогавашните процеси са се случвали постепенно, променяйки работата, градовете, семейството и икономиката.
Днес дигиталната транформация се случва в рамките на няколко месеца, които ни се струват седмици.
Според един от най-значимите кардинали на Католическата църква – кардинал Майкъл Черни, министър на Ватикана във ведомството за човешкото развитие – „това, което се изгражда в момента, е все още открита работна площадка, и тепърва ще стане ясно как ще изглежда и функционира всъщност“.
По думите му са нужни различни компетенции и най-вече обща визия за това в какъв свят искаме да живеем всички заедно.
Според Лъв XIV човечеството може или „да изгради нова Вавилонска кула“, опитвайки се да заеме мястото на Бога, или „да построи град, в който Бог и човечеството живеят заедно“, както в библейския образ на Неемия, който с помощта на общността възстановява разрушения Йерусалим.
„Това е дело, което поставя в центъра Бог. Възстановява отношенията, преди да възстанови камъните, с които се изгражда града“, казва той.
В този контекст основният избор, пред който е изправено човечеството в ерата на изкуствения интелект, според него „не е между „да“ или „не“ на технологията, а между изграждането на Вавилон или възстановяването на Йерусалим„.
Изборът е между власт, която претендира да управлява небесата, и човечество, който работи заедно в присъствието на Бога, за да възстанови стените на братското съжителство.
Лъв XIV твърди, че съвременните технологии трябва да поставят на първо място това, което е добро за човечеството, а не за икономиката или частните интереси на малцина, заинтересовани от собствените си икономически и технологични империи.
В последната глава на енцикликата папа Лъв предлага задълбочен размисъл върху „културата на силата“ и доминацията в съвременното общество и призовава за изграждането на „цивилизацията на любовта“ като алтернатива.
Той отбелязва, че дигиталната революция променя природата на конфликтите и начина, по който се водят войните, особено с увеличаването на кибератаките, манипулирането на информацията, кампаниите за влияние и автоматизацията на системите.
„Не съществува алгоритъм, който да направи войната морално приемлива“.
В енцикликата се говори и за войната и по-точно „теорията за „справедливата война“, използвана от редица политически лидери в държави, участващи във войни.
Вицепрезидентът на САЩ Джей Ди Ванс, който е католик по вероизповедание, се позовава на църковната теория за справедливата война, за да защити американската война срещу Иран.
Според папата, тази теория „твърде често е била използвана за оправдаване на всякакъв вид война. „Тя обаче отдавна вече е остаряла“, казва той.
Първият американски папа Лъв XIV многократно е осъждал войната в Иран и други военни операции на САЩ.
В енцикликата си папата твърди, че войната не е нито единственото, нито непосредственото решение на споровете и че „човечеството разполага с много по-ефективни и способни средства за насърчаване на човешкия живот и разрешаване на конфликти, като диалог, дипломация и прошка“.
Папа Лъв изразява съжаление, че в съвременността „се утвърждава култура на силата“, при която „наличието на ресурси и способността за доминиране диктуват дневния ред и критериите за вземане на решения“.
„Тази култура на силата прониква в обществото, променя отношенията и поведението и се разраства чрез нормализиране на войната, преследване на все по-голяма военна мощ, използване на кризата на мултилатерализма и подхранване на фалшив реализъм, който настоява, че няма алтернатива“, казва той.
В тази връзка папата изразява съжаление за възраждането на войната като инструмент на международната политика, като заявява, че загубата на историческа памет позволява миналото да се повтаря.
Наред с тази тенденция Лъв XIV твърди, че общественото мнение постепенно „се оформя и влияе от поляризиращи медийни наративи, често усилвани от алгоритми, които поставят конфликта и противопоставянето на първо място“.
В този смисъл „войната не само се води, но и културно се моделира чрез опростени разкази, мислене в категории приятел-враг, дезинформация и страх“, казва той.
Тъй като има все по-малко живи оцелели от Холокоста и свидетели на големите световни войни, които да разкажат за ужасите на войната, отбелязва папата, нарастването на военната мощ днес определя политическия пейзаж, а военно-индустриалният комплекс вече представлява значителен сектор от икономиката на много държави.
„Тясната връзка между икономическите интереси, военния апарат и политическите решения“ кара войната да изглежда като естествено продължение на политиката, казва той, определяйки търговията с оръжие като „автономна движеща сила зад военните решения“.
Човекът управлява машината, а не обратното
Папата сравнява изкуствения интелект с процеса за ядрено разоръжаване и опита на Католическата църква да ограничи разпространението на атомните оръжия.
„По подобен начин – убеден е Лъв XIV – изкуственият интелект трябва да бъде обезоръжен, да се освободи от логиката, че целта е да е инструмент за власт, изключване и смърт и да се превърне в инструмент в служба на човека, който води до прогрес на човечеството в неговата цялост“.
Папата казва, че „не е нужно да се страхуваме от AI, а да влезем в ролята на човекa – негов създател“.
Главата на Католическата църква посочва, че „никоя машина не може да замени човека“. Той призовава всички хора заедно, в диалог да намерят верния път за развитие на изкуствения интелект в наши дни.
Крайната цел на човечеството, според папата, трябва да бъде изграждането на цивилизация, в която хората живеят с вяра, надежда и любов.
Цивилизацията на любовта според него не е утопия, а цел, стара, колкото света.
Затова днес Католическата църква не иска да измести експертите, но държи да каже своето мнение – и да бъде част от диалога, тъй като притежава общата визия за автентичната роля на човека, създаден от Бог, за да управлява света.
Автор на статията е Ива Михайлова, говорител на Католическата църква в България.
About the Author
